2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 22.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4632 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Ц. срещу определение № 11396/10.06.2013 г., постановено по частно гр. дело № 5896/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.03.2012 г. по гр. дело № 38873/2011 г. на Софийския районен съд (СРС), „с което жалбоподателят-ищец е задължен да внесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 80.00 лв. по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС”.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Като неправилен се сочи изводът на въззивния съд, че обжалваният пред него съдебен акт на първоинстанционния съд не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК, поради което частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. В тази връзка се изтъква, че с отказа на въззивния съд да се произнесе по съществото на жалбата, се ограничава правото на жалбоподателя-ищец да защити правата си пред съда. Останалото изложение в частната жалба до ВКС няма отношение към правилността на обжалваното определение на въззивния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.03.2012 г., първоинстанционният съд е отменил свое определение от 29.09.2011 г., с което жалбоподателят-ищец е бил освободен от внасянето на държавна такса по производството; оставил е без уважение искането му да бъде освободен от внасянето на държавна такса по производството; указал му е в едноседмичен срок да внесе по сметка на СРС държавна такса в размер 80 лв. по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и да представи документ за това; указал му е също, че определението, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса може да се обжалва пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок.
Срещу така постановеното първоинстанционно определение, жалбоподателят е подал частна жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г. В титулната й част е посочено, че се обжалва определението от 06.03.2012 г., „с което е отменено определение от 29.09.2011 г., с което ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и е указано същият да внесе такса за разглеждане на иска”. В обстоятелствената част на частната жалба е изтъкнато направеното пред първоинстанционния съд от жалбоподателя-ищец, искане за освобождаване от заплащането на държавна такса, като са изложени подробни съображения и доводи, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК и че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на възможност жалбоподателят да заплати държавната такса. В петитума на частната жалба е формулирано искане към въззивния съд да отмени определението от 06.03.2012 г., „с което е задължен доверителят ми (тъй като частната жалба е подадена чрез пълномощник) да заплати държавна такса за разглеждане на един от предявените искове”.
В свое определение № 9304/22.05.2012 г., постановено по същото частно гр. дело № 5896/2012 г., въззивният съд, при изложени изрични мотиви в тази насока, е приел, че с така подадената частна жалба, с която е сезиран, е обжалвано постановеното в откритото съдебно заседание на 06.03.2012 г., определение, с което е отказано освобождаване на жалбоподателя от държавна такса. От друга страна, въззивният съд е намерил частната жалба за просрочена, поради което я е оставил без разглеждане и с това свое предходно определение.
Това определение № 9304/22.05.2012 г. е отменено с определение № 350/04.06.2013 г., постановено по частно гр. дело № 3070/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В него също е прието, че с частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г. е обжалвано първоинстанционното определение, постановено в съдебно заседание на 06.03.2012 г., с което е отменено определение от 29.09.2011 г., с което жалбоподателят-ищец е освободен от внасяне на държавна такса по производството, и е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса. Съставът на ВКС е приел и че частната жалба е подадена в срок, поради което, при постановената отмяна на въззивното определение № 9304/22.05.2012 г., е върнал делото на СГС за разглеждане на частната жалба.
При новото разглеждане на частното гр. дело, с обжалваното в настоящото производство, определение № 11396/10.06.2013 г. въззивният съд, единствено предвид формулировката на петитума на частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г., е приел, че тя е подадена срещу определението, с което жалбоподателят-ищец е задължен да внесе по сметка на СРС държавна такса в размер 80 лв. Приел е също, че този съдебен акт не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК, поради което е оставил частната жалба без разглеждане като недопустима.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни.
Поначало, в случаите, когато са налице неяснота или противоречия в частната жалба относно предмета на обжалване, съдът следва да даде указания на жалбоподателя да отстрани тези нередовности и ясно и точно да посочи съдебния акт, който обжалва. В случая обаче, предвид изложените по-горе обстоятелства по делото, това не е било необходимо. Макар и при непрецизно формулирани титулна част и петитум на частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г., от цялостното й съдържание, и най-вече – от обстоятелствената й част, е достатъчно ясно, че жалбоподателят обжалва отказа на първоинстанционния съд да го освободи на основание и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасянето на държавна такса за първоинстанционното производство (който отказ е постановен след отмяна от самия районен съд на предходното негово определение, с което е било постановено такова освобождаване). При постановяване на първото си определение № 9304/22.05.2012 г., въззивният съд очевидно не е имал никакви съмнения, че именно това е предметът на обжалване на частната жалба, с която е сезиран; както вече беше посочено, там СГС е изложил и изрични мотиви в тази насока. В отменителното определение № 350/04.06.2013 г. на ВКС, също достатъчно ясно е прието и посочено, че с частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г. е обжалвано първоинстанционното определение, постановено в съдебното заседание на 06.03.2012 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса. Това определение на ВКС, с което е прието, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от ГПК, е задължително за СГС, но последният не се е съобразил с него.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу постановения в откритото съдебно заседание от 06.03.2012 г., отказ на първоинстанционния съд освободи на основание и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателя-ищец от внасянето на държавна такса за първоинстанционното производство. Съгласно т. 5 и мотивите към нея от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, актуалността на която не е отпаднала и при действието на новия ГПК от 2007 г. (в този смисъл практиката на ВКС е константна), определението, с което е постановен такъв отказ препятства упражняването на правото на иск, т.е. то е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и подлежи на самостоятелно обжалване.
От горното следва извод за неправилност на обжалваното въззивно определение № 11396/10.06.2013 г., което налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г., при съобразяване на изложеното по-горе.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 11396/10.06.2013 г., постановено по частно гр. дело № 5896/2012 г. на С. градски съд;
ВРЪЩА делото на С. градски съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г., подадена от П. С. Ц. срещу постановения в откритото съдебно заседание от 06.03.2012 г. по гр. дело № 38873/2011 г. на Софийския районен съд, отказ същият да бъде освободен на основание и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасянето на държавна такса за първоинстанционното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.