5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1151/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№496
гр.София, 28.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1151/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.Л. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1327/19.07.2011 год., постановено по гр.дело № 271/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 974/21.10.2010 год. по т.дело № 1472/2008 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на ТД [фирма], [населено място] сумата 99 632,44 лева, представляваща цена на доставена стока-бетонова смес през периода от 16 август до 19 септември 2007 год.; сумата 7 902 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане, изразяваща се в уговорена корекция на продажната цена съгласно чл.5, т.2 от договора, както и сумата 7 551,37 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и направеното възражение за прихващане.
Обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът поставя материалноправни въпроси, касаещи най-общо правата на купувача на стока с недостатъци – процесната бетонова смес, което е довело до некачествено изпълнено строителство, изразяващо се в дефекти на излятата бетонова плоча на обекта и в тази връзка основателността на направеното от него възражение за прихващане в размер на необходимите разходи за укрепването й. Излага доводи, че при постановяването на обжалваното решение са нарушени разпоредбите на чл.82, чл.265, ал.1 и чл.103, ал.1 ЗЗД, както и чл.9 във вр. с чл.92 и чл.86 ЗЗД относно клаузата за неустойка, уговорена в отклонение от предвидената от закона мораторна лихва при забавено изпълнение на парично задължение. В подкрепа на становището за противоречива съдебна практика касаторът е представил р.№ 1143/29.07.2009 год. по гр.дело № 409/2009 год. на САС, р.№ 60/11.05.2009 год. по т.дело № 559/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение по чл.288 ГПК № 198/17.03.2010 год. по т.дело № 1093/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, че поставените въпроси са ирелевантни за изхода на спора, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.327, ал.1 ТЗ и обективно съединения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за договорна неустойка за забавено плащане цената на закупената стока. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил стоката по издадените експедиционни бележки и данъчни фактури без да възрази своевременно относно вида, количеството и качеството на закупените бетонови смеси съгласно чл.194 ЗЗД. Прието е също въз основа данните от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че е налице пълно съответствие между заявения и получения бетон, който е от по-висок клас В-25 от изисквания съгласно проекта клас В-20 и не е притежавал недостатъци, които да намалят неговата годност за предвиденото в договора употребление. В тази връзка е отхвърлено като неоснователно направеното от ответника-касатор възражение за прихващане, тъй като не е доказал в процеса наличието на изискуемо и ликвидно насрещно вземане по смисъла на чл.103, ал.1 ЗЗД-липсват данни, че твърдяните разходи за допълнителни укрепителни работи на монолитната бетонна плоча на процесния обект действително са направени и се дължат на недостатъци на вложената бетонова смес. По делото е безспорно установено, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в дневниците за покупки като е ползуван данъчен кредит по тях. При тези данни е направен решаващия извод, че ответника-купувач дължи цената на закупената стока-предмет на иска, както и предвидената в чл.5.2 от процесния договор неустойка за забавено плащане.
Въпреки, че не е прецизно формулиран, с оглед съдържанието на касационната жалба, релевантен за изхода на спора е материалноправния въпрос свързан с приложението на чл.195, ал.1 във вр. с чл.193 ЗЗД/а не чл.265, ал.1 ЗЗД, както погрешно е посочил касатора, тъй като се касае за правоотношение по договор за продажба, а не по договор за изработка/ и правата на купувача при продажба на стока с недостатъци. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на утвърдена задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 33/01.11.1973 год. на ОСГК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Според константната съдебна практика, отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са нормативно уредени в цитираните по-горе текстове на ЗЗД, които са достатъчно ясни. Съгласно чл.195, ал.1 ЗЗД при продажба на вещи с недостатъци купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор-включително да иска отбив от цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В случая, обаче, с оглед конкретните данни не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като по делото остава недоказан основният факт – че процесната стока има недостатъци в качествено отношение, доказването на който е изцяло в тежест на купувача-ответник по делото. Само при доказани недостатъци на процесната стока за купувача биха възникнали правата предвидени в чл.195, ал.1 ЗЗД, в т.ч. и претенции за извършени разходи за отстраняването им – предмет на отхвърленото в тази връзка като неоснователно възражение за прихващане. Постановеното въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба и цитираната задължителна практика по приложението й. Приложените към касационната жалба съдебни решения са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и касаят договори за изработка, а не договор за търговска продажба, какъвто е процесния. Що се касае до извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същата е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по отношение поставения от касатора материалноправен въпрос за нищожност на клаузата за уговорената неустойка за забавено плащане като противоречаща на разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД. К. не представя влезли в сила съдебни решения, обосноваващи наличие на противоречива съдебна практика. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД има диспозитивен характер и страните по договора са свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с въведения в чл.9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Когато, обаче, страните са договорили мораторна неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение те имат право да претендират само неустойката. Законната лихва се дължи само, ако страните не са предвидили друга, тъй като в противен случай това би представлявало едностранно изменение на сключения договор, съдържащ изричната уговорка за отклонение от правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД. Постановеното в този смисъл съдебно решение е в съответствие с посочената константна съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1327/19.07.2011 год., постановено по гр.дело № 271/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/