О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 29.11.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1578 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. И. И., като пълномощник на Й. Й. М., срещу въззивно решение от 05.06.2018 г. по в. гр. д. № 109/2018 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 150 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 1785/2016 г. на Районен съд – Лом за допускане извършването на съдебна делба на описани земеделски имоти, останали в наследство от общия наследодател М. Г. Г., между съделителите В. К. Д., С. П. Г., Р. Л. Г., С. Е. Б., Б. Е. Г., С. К. В., В. К. В., Е. Т. Г., Й. Й. М., Л. А. Г., Д. А. Г., Е. К. Т., Р. К. Г., А. К. Р. и Ц. К. В., при посочени квоти.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, състоящ се от две части и формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е ли нарушено правото на страната на лично участие в процеса при нередовното й призоваване в първоинстанционното производство; неупълномощаването на адвокат, който да я представлява, не води ли до неадекватна защита.
Ответницата по касационна жалба В. К. Д. е депозирала писмен отговор, в който е посочила, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници по жалба не са представили писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Предявените пред районния съд искове са за делба на съсобствени недвижими имоти, останали в наследство от общия наследодател М. Г. Г., починал през 1958 г. и възстановени в полза на страните като негови наследници с решения на органа по земеделска реституция.
В отговора на исковата молба ответникът – касатор не е оспорил исковете.
По делото е установено, че с решения от 15.09.1995 г. на Поземлена комисия – гр. Вълчедръм собствеността върху процесните имоти е възстановена в полза на наследниците на общия наследодател.
За първото съдебно заседание на 07.04.2017 г., в което не е даден ход на делото, касаторът е редовно призован /призовката е получена от съпругата му като лице по чл.46, ал.2 ГПК/. След съдебното заседание по пощата е получена молба от Й. М., в която е направено искане за отлагане на делото, като е представен амбулаторен лист за периода 04.04.2017 г.-06.04.2017 г. За проведеното на 10.05.2017 г. съдебно заседание съдът е приел, че касаторът е редовно призован при условията на чл.56, ал.2 ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника Й. М., в която са изложени оплаквания за това, че не е бил редовно призован в производството пред първоинстанционния съд. Същата не е съдържала доказателствени искания. Въззивният съд е приел, че процедурата по призоваване на страната е била редовна, като правилно е приложена разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК за второто с. з. на 10.05.2017 г. Посочено е, че дори да е било допуснато процесуално нарушение при призоваването, във въззивното производство е предоставена възможност на жалбоподателя да направи доказателствени искания, каквито същият не е направил.
В първоинстанционното и въззивното производство касаторът не е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първата част на поставения въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че в първоинстанционното производство е било допуснато процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от право на участие в делото, същата се е позовала на него във въззивната жалба. В нея обаче, а и в хода на въззивното производство, тя не е направила доказателствени искания, които по аргумент от чл.146, ал.3, изр.2 ГПК, не се считат за преклудирани с приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Втората част от въпроса също не може да доведе до допускане на касационен контрол. Представителството от пълномощник е доброволно за разлика от представителството от законен представител, което е правно наложително. В настоящата хипотеза не е била поискана и правна помощ под формата на процесуално представителство, в случай че касаторът не е разполагал със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Горното обосновава отказ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 109/2018 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: