О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София 03.04.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7614 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. П. срещу решение от 26.07.13г., постановено по в.гр.дело № 11325/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 4.07.12г.по гр.дело № 14052/12г.на Софийски районен съд,62 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма].
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че акт № 7 от 3.02.12г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата С. П. от длъжността „ръководител/началник техническа експлоатация, инспектор,здраве и безопасност при работа”” в поделение „Д.”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращаване в щата,е законосъобразна.Установено е,че в новото щатно разписание,в сила от 1.02.12г.не фигурира длъжността на ищцата,а вместо нея е създадена нова длъжност”ръководител/началник служба ТКК”,която е с различни функции.Установено е също така,че по щатните разписания на поделенията „З.” и „М.”,считано от 1.02.12г.няма длъжност „ръководител/началник техническа експлоатация,инспектор,здраве и безопасност при работа”.При тези данни по делото съдът е приел,че е налице реално съкращаване в щата,тъй като заеманата от ищцата длъжност е престанала да съществува и създадената нова длъжност с нова трудова функция.Направен е извод,че работодателят не е имал задължение да извърши подбор,тъй като заеманата от ищцата длъжност е била единствена.Изложени са и съображения,че ищцата не се ползва от закрилата на чл.333 ал.4 КТ,тъй като същата не е била член на синдикалната организация,а се е присъединила към КТД.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Определението по чл.288 от ГПК,с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване,няма правната характеристика на съдебен акт,с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба.Въпросите,които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство,са извън предмета на делото между страните.Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна,нито решаваща,а е специфична правораздавателна дейност по селекция на касационните жалби в зависимост от посочените в чл.280 ал.1 ГПК критерии.Ето защо формирането на правни изводи по обуславящи изхода на конкретното дело материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в определение по чл.288 ГПК,които влизат в противоречие с тълкуването,дадено във въззивното решение, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Не е посочен правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение 7626/13.11.12г.по гр.дело № 11994/12г.на СГС,постановено по спор за незаконно уволнение на колежка на ищцата.Същото не е приложено по делото,но видно от определението,с което не е допуснато касационното му обжалване, тя е заемала друга длъжност – ”ръководител/ началник служба икономическа” в поделение Д.,поради което не може да се приеме,че се касае за идентични спорове.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът важат ли всички клаузи на КТД спрямо работник/служител,който се е присъединил към него, не е от значение за изхода на спора,защото съгласно чл.11 ал.1 КТД предварително съгласие на синдикалния орган за уволнението по чл.328 ал.1 т.2 КТ се предвижда само за работник или служител,който е член на синдикалното ръководство,а в случая ищцата безспорно не е такъв.В чл.11 ал.2 КТД се предвижда даване на становище за съкращаването на членове на синдикалната организация,но съгласно ТР № 4/13г.на ОСГК на ВКС в този случай не е налице предварителна закрила по чл.333 ал.4 КТ.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 310 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 26.07.13г., постановено по в.гр.дело № 11325/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. И. П. да заплати на [фирма] сумата 310 лв /триста и десет/разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.