3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
ГР. София, 04. 05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №948/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №327/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Банка [фирма], София с пр. осн. чл.170 ЗЗД – за признаване на недействителността на учредената от ищеца в полза на банката ипотека върху недвижим имот, вписана с акт на съдията по вписванията №190/14.07.06 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите: Ако в молбата на банката за учредяване на законна ипотека липсва запис, че придобиването на имота, върху който се иска учредяване на ипотека е станало с кредита, който трябва да бъде обезпечен с тази ипотека, може ли да се допусне вписване на ипотека по тази молба, а ако вече е вписана законна ипотека по такава молба, действителна ли е тази законна ипотека?; Може ли да се учреди законна ипотека върху целия имот, ако само част от него е закупена с кредитни средства?; При недействителност на договора за продажба на недвижим имот, поради необявен в нотариалния акт действителен размер на заплатената цена, учредената законна ипотека, основана на договора по този нотариален акт и на кредитирането на цената му, става ли недействителна изцяло или отчасти относно онази част от имота, която е закупена с необявената и нефинансирана с кредитни средства част от продажната цена? Намира, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според касатора, от значение за спора при започналото принудително изпълнение върху ипотекирания имот е и въпросът: чия е доказателствената тежест за доказване на правото на прилагане на чл.429, ал.3 ГПК – на кредитора по изпълнителния лист и ипотеката или на длъжника по ипотеката , позоваващ се на липса на идентичност между обезпечените задължения и тези по изпълнителния лист?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Въззивният съд е приел, че нито едно от основанията за нищожност на учредената законна ипотека по чл.170 от ЗЗД не се установява по делото: Молбата за учредяване на ипотеката съдържа данни за кредитора, подробно индивидуализиран чрез обстоятелствата, вписани в търг. регистър и за длъжника. Възпроизведени са клаузите на сключения между страните договор за банков кредит. Описан е недвижимият имот, който ще служи за обезпечение на банковия кредит, отпуснат за закупуването му. Налице е идентичност между размера на обезпеченото вземане по договора за кредит и сумата, за която се учредява ипотеката. Тази сума съвпада с цената на закупения имот, съгл. представения нотариален акт.
При тези изводи на въззивния съд и данните по делото, връзка със спора за недействителността на ипотеката по чл.170 ЗЗД имат вторият и третият въпрос. За отговора им въззивният съд се е позовал на чл.60, ал.4 от ЗКИ /чл.43 от ЗБ, отм./, според който ипотеката може да се учреди върху недвижимите имоти или вещни права, които се придобиват изцяло или отчасти чрез ползване на банков кредит, както е в случая. В договора за покупка на имота от ищеца, скл. с нот. акт №189 от 14.07.06 г. изрично е вписано, че обявената цена от 66 000 лв. ще се изплати с кредит от Банка Д. ЕАД. В договора за ипотечен кредит от 13.07.06 г., сключен между страните, е посочено, че кредитът в размер на 66 000 лв. се отпуска за покупка на надвижимия имот, описан в нот. акт №189/06 г. и се обезпечава с ипотека върху имота. Правото на банката да обезпечи вземането по ползвания за покупка на имота банков кредит със законна ипотека върху имота е предвидено в специалния закон – чл.43 ЗБ. Ипотечното право е неделимо и обременява целия имот до размер на обезпеченото вземане, като за неговия размер няма несъответствие между договора за кредит и ипотечния акт.
Разпоредбите на чл.43 ЗБ и чл.170 от ЗЗД са ясни и по проложението им има съдебна практика – напр. р. по гр.д. №1166/11 г. на четвърто г.о., по гр.д. №308/08 г. на първо г.о. и др., поради което във връзка с поставените два въпроса от предмета на спора не са налице допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г..
В цитираната практика е направено разграничение между иска за признаване недействителността на учредена законна ипотека по чл.170 ЗЗД, какъвто е предявеният и разгледан по настоящото дело, и иска за признаване нищожност на вписването на законната ипотека по чл.97 ,вр. с чл.470 ГПК, отм., респ. чл.472 ГПК, отм., за който се отнася първият въпрос. Затова този въпрос е неотносим към спора и не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
Последният въпрос е относим към изпълнителното производство за дълга, не е разглеждан от въззивния съд и също не представлява общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК е за случаите, когато длъжникът по вземането и ипотекарният длъжник са различни лица, а от данните по делото / вкл. посоченото в исковата молба за реда на вписването на нот. акт за покупка на жилището и на законната ипотека/ е видно, че е ипотекиран имот на ищеца – длъжник по кредита.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №327/14 г. от 23.10.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: