О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 496
София, 04.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 270/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Клуб по конен спорт „А.” със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 5240 от 13.10.2011 г. по гр.д.№ 6780/2011 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено решението от 11.01.2011г. по гр.д.№ 43 154/2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 28-ми състав в частта, с която касторът е осъден да заплати на Национална спортна база” ЕАД на основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД сумата 23 003.18 лв. по договор за наем от 01.11.2007 г. и два анекса към него, консумативи в размер на 2 973.59 лв., неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 4 910.73 лв., както и да му предаде държането на боксовете и описаните в исковата молба конюшни, всички в К. „Х. А.”, [населено място].
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска касиране на въззивното решение. Касаторът поддържа, че съдилищата не са обсъдили доводите му за нищожност на процесния договор като прикриващ договор за наем, не се е произнесъл по възражението му, че ищецът не е собственик на недвижимите имоти, както и по възражението му, че лицата, подписали договора от името на ищеца да действали без представителна власт.
В изложението по чл.284, ал., т.1 ГПК касаторът поддържа, че „въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл за недължимостта на сумата по процесния договор, едностранчивото обсъждане на приетите по делото доказателства, неправилна преценка чия е доказателствената тежест в процеса при предявения установителен иск”, са довели до издаване на съдебен акт, решен в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, които въпроси представляват съществени процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитирани са поредица решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, както и решение на ВАС, представляващи според касатора „задължителна съдебна практика на ВКС”, в които се съдържало произнасяне по въпросите, касаещи мотивирането на решенията съобразно нищожност на актове и договори във връзка с противоречието им със Закона, заобикалянето на Закона и противоречието им с добрите нрави.”
Ответникът по касация не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение са възприети изводите на първоинстанционния съд, че сключеният между страните договор от 15.04.2008 г. има характеристиката на наемен договор – постигнато е съгласие ищецът да предостави за срок от три години ползването от ответника на подробно индивидуализирани помещения, в които да бъдат настанени 21 броя коне срещу заплащането на „такса” в размер от 15.00 лв., включваща ползването на спортни писти, манежи, плацове, бариери и кавалети в конната база. Поради неизпълнение на здължението за заплащане на договорената наемна цена за предоставените от НСБ боксове за отглеждане на коне в конюшните на „Х. А.” в [населено място], въззивният съд приел, че за наемодателя-ищец е възникнало право да прекрати договора съобразно изменението на раздел І, 5.6, б.”а” с анексите, което той упражнил с исковата си молба. Присъдени са претендираните суми за наем, консумативи и е осъден наемателят да предаде държането на конюшните.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
В случая касаторът не сочи общото основание за достъп до касация според чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост, основания за касиране на съдебното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл. 281, т. 3 ГПК обаче са различни от основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях ВКС може да се произнесе едва след като допусне касационния контрол на обжалваното въззивно решение. Изложението на касатора не позволява на настоящият състав да доуточни такъв с оглед липсата на конкретизация по коя от всички посочени хипотези на 26, ал.1 ЗЗД са постановени цитираните съдебни актове, като при това следва да се изтъкне, че въпрос за нищожност на договора не е поставян на обсъждане от въззивния съд, нещо повече, изводите му, че се касае до договор за наем е в съгласие с тезата и на касатора.
С оглед на всичко изложено настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5240 от 13.10.2011 г. по гр.д.№ 6780/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: