О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 06.06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1569 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Г. М. и Д. П. М., чрез адвокат Н. Д. от Ш. срещу решение от 07.02.2019 г. по в.гр.д. № 3823/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която се потвърждава решение № 307820 от 08.01.2018 г. по гр.д. № 56478/2017 г. на Софийски районен съд и се отхвърлят предявените искове от М. Г. М. и Д. П. М. против „Напоителни системи” ЕАД, на основание чл.200, ал.1 КТ, за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.07.2015 г., над сумите от по 35 000 лева до пълните предявени размери /по 200 000 лева за всеки от ищците/ със законните лихви до изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице „очевидна неправилност” и са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Относно задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от пострадалия груба небрежност в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ и в зависимост от това да определи степента на съпричиняването на вредоносния резултат.” 2. „Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищците болки и страдания, пряка и непосрествена последица от трудова злополука-деликт, който принцип е интегриран в чл.52 ЗЗД. От какво се определя съдържанието на справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди? Какво включва справедливото обезщетяане на неимуществените вреди7 само преживяването от ищците на настъпилата смърт на пострадалия или и последиците от понасянето й и за в бъдеще?” 3. „Представляват ли действия на груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ действията на пострадалия целящи спасяване на живота на свой колега, извършени при условие подобно на крайна необходимост по смисъла на чл.46, ал.2 ЗЗД, представляващи едно позволено действие?” Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От „Напоителни системи” ЕАД, представлявано от юрисконсулт А. П. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че пострадалият е виновен за злополуката, което изключва отговорността на дружеството.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че са налице предпоставките по чл.200, ал.1 КТ, с оглед на което работодателят отговаря за неимуществени вреди от настъпилата злополука на 24.07.2015 г., призната за трудова с разпореждане № 5104-14-4 от 03.08.2015 г. на ТП П. – НОИ, тъй като е във връзка с извършвана от пострадалия работа по трудово правоотношение. Направеното от ответника възражение за груба небрежност е прието за основателно, тъй като са пренебрегнати основни правила за безопасност, но липсва основание да се изключи изцяло отговорността на работодателя. Според мотивите на съда, смъртта на пострадалия работник е резултат на нарушения на нормативните и вътрешните правила за безопасни условия на труд, с които той е бил запознат като ръководител на екипа за извършване на ремонтните дейности. Съобразявайки конкретните обстоятелства около злополуката, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение на всеки от ищците е в размер на по 70 000 лева, което следва да се редуцира с 50 % поради съпричиняване на вредоносния резултат.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото липсва нарушение на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на работодателя за вредите от трудова злополука на основание чл.200, ал.1 КТ. Липсва явна необоснованост на мотивите на съдебния акт, който изразява волята на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържа преценката за установените факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните начала на гражданския исков процес. В този смисъл, не е налице очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща видът и обемът на търсената от страните защита.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради следните съображения: Първият процесуалноправен въпрос за задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, за да приеме, че е проявена груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, в съдебната практика на ВКС се приема, че „груба небрежност” следва да се оцени като поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Следователно, когато е настъпил инцидент, който е признат за трудова злополука в резултат на нарушаване на правилата за безопасност на труда, непрофесионално поведение или лекомислие от страна на пострадалия, липсата на обикновено дължимата грижа да се предотврати злополуката следва да се преценява като допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Съдът не дължи служебно произнасяне за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. В случая, въззивният съд обосновано приема, че поведението на работника следва да се приеме за груба небрежност, тъй като са игнорирани изричните указания на управителя за спазване на трудовата дисциплина, още повече че починалият при злополуката е следвало да провежда инструктаж на екипа, осъществяващ ремонтни дейности. Съдът е установил и изложил мотиви за всички обстоятелства около инцидента, въз основа на които е достигнал до извод, че е била допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, тъй като работникът не само не е осигурил лични предпазни средства за екипа, който ръководи, но и грубо е нарушил правилата на безопасност при изпълнение на трудовите задължения, с което е допринесъл за злополуката в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ. Тези изводи на съда не са в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на IV г.о., с което се приема, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност, с оглед на което първият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените въпроси по т.2 на изложението на касатора се свеждат до прилагането на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но също не обуславят допускане до касационно обжалване поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, т.е. прилагането на принципа за справедливост е предоставено на съдебния състав, който решава възникналия правния спор въз основа на установените и доказани по делото факти. В указанията на раздел ІІ от ППВС № 4/1968 г., във връзка с прилагане нормата на чл.52 ЗЗД се посочва, че понятието „справедливост” не е абстрактно и при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да извърши преценка на всички обективно съществуващи за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. В случая, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни за делото обстоятелства – установил е наличието на трудово правоотношение, настъпването на инцидент, признат за трудова злополука с влязъл в сила индивидуален административен акт, както и съпричиняването на вредоносния резултат при условията на груба небрежност от работника, и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в съответствие с цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, според която критерият справедливост по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай.
По отношение на последния въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК – „Представляват ли действия на груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ действията на пострадалия целящи спасяване на живота на свой колега, извършени при условие подобно на крайна необходимост по смисъла на чл.46, ал.2 ЗЗД, представляващи едно позволено действие”, липсва произнасяне на въззивния състав, същият не обуславя правните му изводи и в този смисъл не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване, независимо дали е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като то е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а след като съдебната практика е уеднаквена и липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с отговорността на работодателя по чл.200 КТ не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От „Напоителни системи” ЕАД са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94/07.02.2019 г. по в.гр.д. № 3823/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН [ЕГН] и Д. П. М., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК[ЕИК] разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.