О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 09.10.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1636 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 19.07.2017 год. по гр. д. № 355/2017 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.10.2016 год. по гр. д. № 2923/2014 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против И. Т. В. иск по чл. 23, ал. 2 СК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава по-голям дял в общо имущество в размер 17/18 ид. ч. от описания апартамент в [населено място], придобит по време на брака им, поради по-големия му принос.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Г. Г., чрез пълномощника му адвокат М. С.-Ц., с оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила – необсъждане на доводите му за неправилност на дадените указания, за допускане и приемане на писмените доказателства, както и относно липса на изложени мотиви за разглеждане на спора по същество, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по формулираните процесуалноправни въпроси относно указанията на съда към страната и последиците от неизпълнението на неточно дадени такива, правомощията на въззивния съд при разглеждане на спора по повод обвързаността му от оплакванията в жалбата, излагане на съображения по доказателствата и доводите на страните и приложението на чл. 272 ГПК да е в противоречие с цитираната и представена към изложението задължителна съдебна практика / Р № 434 от 13.05.2010 год. по гр. д. № 700/2009 год. І г. о., ТР № 1/17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 ОСГК на ВКС, Р № 157 от 8.11.2011 год. по т. д. № 823/2010 год. ІІ т. о., Р № 134 от 30.12.2013 год. по т. д. № 34/2013 год. ІІ т. о., Р № 237 от 24.06.2010 год. по гр. д. № 826/2009 год. ІV г. о., Р № 283 от 14.11.2014 год. по гр. д. № 1609/2014 год. ІV г. о./.
Ответницата И. Т. В., чрез пълномощника си адв. Д. Г., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, поради неотносимостта на поставените правни въпроси, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на касатора за признаване за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на 17/18 ид. ч. от придобития по време на брака апартамент, въззивният съд приел, че не е допуснато релевираното във въззивната жалба процесуално нарушение относно призоваването на ищеца за откритото съдебно заседание на 4.10.2016 год. Позовал се е на изпълнението на част от указанията на съда, дадени с определението на първоинстанционния съд – уточняване на предявения иск с допълнителна молба от пълномощника адв. С. от 27.06.2016 год., видно от която е и уведомяването на същата за насроченото открито съдебно заседание. Освен това призоваването на страната на посочения по делото съдебен адрес е осъществено при спазване на разпоредбите на чл. чл. 38, 39, 43 и чл. 51 ГПК, като връчването на призовката на сътрудник на адвоката е породило предвиденото в чл. 46, ал. 4 ГПК действие относно редовността на връчването. С оглед на това и страната е била уведомена за указанието да представи оригиналите на представените с исковата молба копия от документи, което не е сторила, поради което и същите са изключени от доказателствата по делото. Липсата на представени доказателства е обосновало изводът за недоказаност на претенцията за трансформация на лично имущество и лични средства на ищеца в придобиването на апартамента. Произнасянето на въззивния съд е в рамките на очертания предмет на произнасянето му по правилността на обжалваното решение въз основа релевираното във въззивната жалба процесуално нарушение относно призоваването на страната и с оглед правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК – въззивният съд осъществява проверка според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба /а не в последващо изявление/. Произтичащите от закона правомощия на въззивния съд са предмет на разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 1, като в случая настоящият състав не констатира наличие на противоречие с приетото в него, нито такова се поддържа в изложението. Именно с оглед на тези правомощия на въззивния съд липсва произнасяне по формулирания в т. 1 от изложението въпрос относно указанията на съда към страната и последиците от неизпълнението на неточно дадени такива, тъй като такова оплакване във въззивната жалба не е поддържано, а въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /т. 2 от цитираното тълкувателно решение/. Следователно, този въпрос не е обусловил и изхода на спора, поради което и сочената съдебна практика по него е неотносима. Произнасянето на въззивния съд относно правилността на обжалвания съдебен акт е ограничено от посоченото във въззивната жалба, поради което и при липсата на други оплаквания, както и на хипотезите на изключение от горното правило, съгласно разясненията в т. 1 от ТР – по приложение на императивна материалноправна норма или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, каквито не са налице в случая, освен релевираното такова за допуснато процесуално нарушение по редовността на призоваването на страната за откритото съдебно заседание, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск. Цитираното тълкувателно решение съдържа и разяснения относно характера на въззивното производство по разрешаването на материалноправния спор, свързано с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателства. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси по т. т. № № 2-5 обаче представляват не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в тази връзка в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд по разглеждането на спора. Както се посочи вече, неоснователността на иска за частична трансформация е обоснована от въззивния съд с липса на представените доказателства за такава. Проверката на този извод предполага разглеждане по същество на материалноправния спор, което е предпоставено от наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Релевираните в изложението процесуалноправни въпроси по естеството си представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение при разглеждане на спора, поради което и са относими към правилността на обжалваното решение. При липсата на релевантни правни въпроси като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, сочената съдебна практика не обосновава поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./.
За да се допусне касационно обжалване на решението законът предвижда наличието на произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посочените в изложението въпроси са относими към правилността на решението, а не са правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда, липсват и конкретни доводи за противоречие с представената съдебна практика, извън заявеното искане за произнасяне на настоящата инстанция по тях, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски в размер на 2 150 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1765 от 19.07.2017 год. по гр. д. № 355/2017 год. по описа на Софийския апелативен съд по подадената от Г. В. Г., чрез адв. М. С.-Ц., касационна жалба.
Осъжда Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 8, ап. 77 да заплати на И. Т. В., [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 2, ап. 54 направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 2 150 лв. /две хиляди сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: