О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
[населено място] 09.06. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №285 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Баков, срещу решение от 28.10.2016г.по в.гр.д.№389/2016г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение от 24.03.2016г., постановено по гр.д. № 3260/2014г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. С. К. срещу Г. Н. Г. иск с правно основание чл.50 ГПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдения размер от 2 000лв до претендирания размер 30 000лв.
Ответникът по касационната жалба Г. Н. Г. не взема становище по жалбата.
Касационната жалбаеа подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от М. С. К. срещу Г. Н. Г. иск за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане за претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдения размер от 2 000лв до претендирания размер 30 000лв. /над присъдения размер от 1500лв. до претендирания размер от 20 000лв. за претърпени физическо болки и страдания и над присъдения размер 500лв. до претендирания размер от 10 000лв. стрес и психически страдания/ от нападение от бик, по отношение на който ответникът осъществявал надзор.
В. съд е приел, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от животно по смисъла на чл. 50 ЗЗД, при условията на съпричиняване, като е приета степен на съпричиняване 50%. Прието е за установено поведение на ищеца, допринесло за настъпване на вредосоносния резултат – а именно, че установеното наличие на алкохолно опиянение на ищеца е довело до занижен контрол върху собствената му безопасност и провокация към животното, което се намира в пряка причинна връзка с опасното му поведение, свързано с провокацията на нападналото го животно. Установено е въз основа на събраните гласни доказателства противоправното поведение на ищеца, изразено в пряка провокация към агресивно по правило животно, с което предизвикал нападението върху себе си. Обезщетението за неимуществени вреди е определено при съобразяване на вида и характера на причинените травматични увреждания и стрес и неблагоприятните последици за ищеца и предвид неустановената твърдяна пълната изолация на същия от близки и приятели, както и че в резултат на инцидента същият в продължение на месеци е търпял неудобства поради травмите. Съобразено е установеното с експертното медицинско заключение по делото, че възстановителният период е около месец, като последвалите усложнения не са пряка последица от инцидента, а се дължат на непроведено лечение по решение на ищеца. Прието е, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на установените вреди и удовлетворява изискването на чл.52 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „в хипотезата на съпричиняване в какъв размер следва да бъде отговорността на пострадалия, когато вината на последния не е изключителна“. К. сочи, че по поставения въпрос въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика – решение от 19.07.2016г. по гр.д.№1393/2016г., с което е прието, че: доколкото не е налице изключителна вина на пострадалата, то и отговорността на страните не следва да се подели по равно“. Липсват данни приложеното от касатора съдебно решение да е влязло в законна сила, поради което същото не представлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – т.3 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
К. сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „как следва да се прилага нормата на чл.52 ЗЗД при неимуществени вреди в резултат от психологически травми“. Според касатора по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с решение №851 от 29.12.2010г. по гр.д.№502/2010г. на ВКС, ІVг.о. Посочената от касатора задължителна съдебна практика е по друг, различен от поставения от касатора въпрос, а именно – относно причинната връзка като елемент на непозволеното увреждане при липса на директен контакт между пострадалия и животното, какъвто въпрос не е и разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване по конкретното дело, по което безпорно е установено наличие на директен контакт между пострадалия и животното. Доводите на касатора, че в случая поради наличие на директен контакт следва да се определи по-висок размер на обезщетението спрямо определеното по другия спор, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „противоправна ли е употребата на алкохол при положение, че лицето не упражнява дейност, за което е налице изрична забрана“; „фактът, че едно лице е употребило алкохол към момента, в който е обект на противоправно нападение, следва ли да се приеме като основание за прилагане на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД“. Така поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд. С въззивното решение не е прието, че пострадалият е съпричинил увреждането си като е употребил алкохол, а е прието нещо друго, а именно, че установеното наличие на алкохолно опиянение на ищеца е довело до занижен контрол върху собствената му безопасност и провокация към животното, което се намира в пряка причинна връзка с опасното му поведение, свързано с провокацията на нападналото го животно.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2016г.по в.гр.д.№389/2016г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: