О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 21.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 250/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „ Л. Н. Б. ” АД, гр. Б. срещу решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 668/2008 г., към която е приложено изложение на касационни основания за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация, ищец по делото, В. С. Г. от гр. Б., оспорва искането за допускане на касация, като счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 5. 11. 2008 г. по гр. д. № 668/2008 г. е оставил в сила решението на Бургаския районен съд по гр. д. № 2879/2007 г.. С това решение е отменена заповед № 35/27. 9. 2007 г. на председателя на УС на „Л” АД, с която е уволнен В. Г. , същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител проект” към дирекция”С” и е осъдено „Л” АД да му заплати сумата 16 360.50 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение, да му заплати сумата 3201.23 лв., неоснователно удържана от работодателя и да му заплати сумата 754.42 лв. разноски по делото. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за незакононност на дисциплинарното уволнение на ищеца Г. на заявените от него основания – липса на конкретизация на нарушенията, за които е санкциониран, издаване на уволнителната заповед от некомпетентно лице и нарушаване на забраната по чл. 189, ал. 2 КТ – за едно също нарушение на трудовата дисциплина да се налага само едно дисциплинарно наказание.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, жалбоподателят се позовава на т. 1 и т. 2 на разпоредбата – произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Твърди се, че решаващият съд неправилно е приложил чл. 195 КТ, като е приел, че дисциплинарните нарушения не са конкретизирани, тъй-като нормата очертава само задължителните реквизити на заповедта за уволнение, а доказването на фактите се извършва при разглеждане на спора. Доводите са несъстоятелни, тъй-като заповедта за дисциплинарно уволнение е наложена за нарушения на трудовата дисциплина посочени в чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ – неизпълнение на възложена работа, неспазване на технически и технологични правила, неизпълнение на нареждания на работодателя и неизпълнение на задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, като в изложението на заповедта се твърди неизпълнение на задължения, предвидени в длъжностната характеристика на длъжността ,заемана от ищеца – „ръководител проект”, но не са посочени конкретните действия или бездействия на ищеца, съставляващи такова неизпълнение. Представеното от жалбоподателя решение по гр. д. № 748/2001 г. на ВКС, трето гражданско отделение е неотносимо към настоящия спор, тъй-като в него е разгледан въпроса за задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 ГПК, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или приеме писмените му обяснения.
Не са налице основания за допускане на касация и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне от въззивния съд по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Приложеното решение по адм. д. № 9292/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение, касае въпроса за делегиране на права между длъжностни лица в данъчната администрация и на базата на събраните по същото дело писмени доказателства, съдът е приел валидно делегиране. По настоящото дело, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение не е издадена от компетентно лице, тъй-като за неин издател не е посочено лицето М. – директор по производство, упълномощен да изпълнява функциите на председателя на управителния съвет на дружеството – работодател с издадената от последния заповед от 26. 9. 2007 г.. Следователно, разрешаването на въпроса за валидното упълномощаване и компетентността на издателя на уволнителната заповед е съобразено с доказателствата по настоящото дело и не може да се прави съпоставка с изводите на друг съд, по друго дело, изградени на базата на съответните доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5. 11. 2008 г. по гр. д. № 668/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: