О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 29.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 135 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. като Е. „Д”, гр. П. чрез процесуалния му представител адв. В срещу решение № 632 от 23.11.2009г. по в. гр. д. № 688/2009г. на Плевенски окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 1037/18.05.2009г. по гр. д. № 154/2009г. на Плевенски районен съд и Д. Х. Д. като Е. „Д”, гр. П. е осъден да заплати на Г. А. Г. като Е. „Г”, гр. Л. сумата 350 лв. – разноски по делото. С първоинстанционния съдебен акт ответникът Д. Х. Д. като Е. „Д”, гр. П. е осъден да заплати на ищеца Г. А. Г. като Е. „Г”, гр. Л. на основание чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД сумата 1 300 лв. – равностойността на закупени четири броя акумулатори по фактури № 1218/21.08.2007г. и № 1378/21.09.2007г. ведно със законната лихва от 13.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата и направените разноски в размер 412 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – представлява ли консумирането на електрическа енергия от акумулаторната батерия при престой на автомобила, когато двигателят на последния не работи и не се презарежда, неправилна експлоатация на акумулатора; при своевременно направени доказателствени искания с писмения отговор по чл. 131 ГПК пред първата инстанция, които не са допуснати от първоинстанционния и въззивния съд, правилни ли са изводите на съда за недоказаност на твърденията на съответната страна.
Ответникът Г. А. Г. като Е. „Г”, гр. Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е установил, че ищецът е закупил от ответника – касатор в настоящото производство четири броя акумулаторни батерии LOXA по фактури № 1218/21.08.2007г. и № 1378/21.09.2007г. общо на стойност 1 300 лв., след въвеждането в експлоатация на акумулаторите своевременно е извършена проверка на зарядните устройства на товарните автомобили на ищеца, в които са монтирани акумулаторите, и гаранционните карти са заверени. Констатирано е, че първите два акумулатора са дефектирали в началото на м. януари 2008г., а другите два – м. април 2008г., за които обстоятелства продавачът е уведомен, но е отказал да приеме рекламациите на основание т. 5.7. и т. 5.12. от гаранционните условия. Решаващият съдебен състав е приел, че потъмняването на електролита не се дължи на технически неизправности в електрическите и зарядните системи на автомобилите – собственост на ищеца и по делото не е установено друго виновно поведение на купувача. Изложил е съображения, че в тежест на ответника е да докаже конкретната, а не потенциално възможната причина за дефектирането на акумулаторните батерии. Поради това, че ищецът не е доказал конкретна неправилна експлоатация, нито, че са ползувани консуматори на ел. енергия при престой на автомобила, когато двигателят му не работи, въззивният съд е направил извод, че дефектът е по вина на производителя. В подкрепа на този извод е липсата на твърдения за наличие на хипотезата на т. 5.4. от гаранционните условия – неправилно избрана стартерна батерия съгласно техническата спецификация на автомобила, липсата на твърдения за ползване на допълнително монтирани консуматори, чието ползване претоварва акумулаторите „системно”, и липсата на изрична забрана в гаранционните условия и инструкцията за експлоатация да се ползват консуматори на ел. енергия при престой на автомобила, когато двигателят му не работи.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът „представлява ли консумирането на електрическа енергия от акумулаторната батерия при престой на автомобила, когато двигателят на последния не работи и не се презарежда, неправилна експлоатация на акумулатора” е конкретен и констатациите, които въззивният съд е направил, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, обсъдени в тяхната взаимовръзка съгласно чл. 235 ГПК. Значението на релевантния правен въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Дали установената от решаващия съдебен състав фактическа обстановка съответства на обсъдените доказателства е въпрос, който касае правилността на решението, неговата обоснованост или необоснованост, и развитите в тази насока оплаквания са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът „при своевременно направени доказателствени искания с писмения отговор по чл. 131 ГПК пред първата инстанция, които не са допуснати от първоинстанционния и въззивния съд, правилни ли са изводите на съда за недоказаност на твърденията на съответната страна” и свързаният с него въпрос „правилен ли е отказът на съда да допусне и събере своевременно поискани доказателства” са релевантни по делото, тъй като са от значение за изхода на спора. По отношение на тези въпроси не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Налице е задължителна съдебна практика на ВКС и ВС, съгласно която съдът е длъжен при допускане на доказателствата да прецени доколко исканите от страната доказателства са относими, допустими и необходими за установяване на съответните твърдени факти и обстоятелства. При разглеждане на делото и произнасяне по доказателствените искания с мотивирано определение от 22.10.2009г. въззивната инстанция се е съобразила с посочената съдебна практика и е извършила преценка доколко сочените от касатора доказателства са необходими, относими и допустими.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантните за спора правни въпроси.
Неоснователно е позоваването на противоречие с Тълкувателно решение № 88 от 28.II.1984 г., ВС, ОСГК и решение № 586/21.06.2007г., ВКС, ТК, тъй като посочените решения са неотносими – разглеждат срока за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД и съотношението между гаранционната и законната отговорност за недостатъци и началния момент на гаранционните срокове. Ответникът по иска не е инвокирал възражение в срока за отговор на исковата молба относно неспазване на срока по чл. 197 ЗЗД, поради което въззивният съд не е обсъждал този въпрос.
Останалите оплаквания и доводи в изложението към касационната жалба представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, т. е. пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 632 от 23.11.2009г. по в. гр. д. № 688/2009г. на Плевенски окръжен съд, граждански състав.
ОСЪЖДА Д. Х. Д. като Е. „Д”, гр. П. да заплати на Г. А. Г. като Е. „Г”, гр. Л. на основание чл. 78 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.