О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 17.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 96 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД чрез юрисконсулт В. Л. срещу решение от 18.02.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ-В въззивен състав по гр.д. № 3015/2006 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд /СРС/, уважаващо отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 3005.59 лв. срещу касатора.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – Р. Х. В. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с предявен отрицателен установителен иск от Р. Х. В. срещу „Е” ЕАД, сега “Ч” АД, за недължимост на сумата 3005.59 лв. Ищецът твърди, че не е консумирал начислената му електроенергия на базата на констативен протокол, за съставянето на който не е уведомен, нито е подписан от него или някой от семейството му. Твърди, че не е консумирал вписаната му електроенергия, нито е въздействал върху електромера. СРС е уважил иска, а СГС е оставил в сила решението му. СГС е приел, че към процесния период на извършена проверка – 03.11.2004 г. нормативното основание за фактуриране на електроенергия е в Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ, която не предвижда възможност за ответното дружество да извършва по тази ред едностранно удостоверяване на нарушения по средствата за търговско измерване на потребители, нито едностранна корекция за минало време. Съдът се е позовал и на чл.78 и чл.80 вр. с чл.75, ал.1, т.1 ЗЕ. Посочил е още, че ответникът не е представил и О. условия за продажба на електрическа енергия, на които се позовава.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът сочи като съществен материалноправен въпрос този за ”предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираща сметка, изготвена по реда на О. условия за продажба на електроенергия” /непредставени по делото/. Т. формулираният въпрос обхваща възможния спорен предмет, както и необходимите доказателства, които биха довели до уважаване на иск, който касаторът може да предяви. Иска се и тълкуване на доказателства, каквито не са представени, както е констатирано във въззивното решение. В този смисъл поставеният от касатора въпрос е хипотетичен и необсъждан в този му вид от СГС, поради което не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложената съдебна практика касае различни казуси, неидентични с настоящия казус като фактология, събрани доказателства, период, респ. и приложима нормативна уредба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав по гр.д. № 3015/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.