5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 01.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 804 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. З., [населено място], представляван от адв. А. А. срещу решение № 272 от 23.11.2016г. по в.т.д. № 419/2016г. на Варненски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 186 от 18.03.2016г. по т.д. № 242/2015г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск по чл.226 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му К. А. Д., настъпила при ПТП на 29.08.2011г., за разликата над 102 000 лева до 120 000 лева.
Касаторът излага твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Оспорва извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата пешеходка в размер на 15%, като поддържа, че липсват каквито и да било доказателства за наличие на такова. Анализира събраните по делото доказателства и навежда оплакване за неправилно интрепретиране от въззивния съд на механизма на настъпване на ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Подлежи ли на самостоятелно, главно и пълно доказване в гражданското производство фактът на съпричиняване от пострадал при ПТП, отделно и независимо от доказването му в наказателното производство, завършило с присъда за причинителя на ПТП?
2. За наличие на съпричиняване на ПТП може ли гражданският съд да формира изводите си въз основа на събрани доказателства в друго производство – наказателно и/или досъдебно, събрани по друг процесуален ред, както и въз основа на интерпретацията им от наказателен съд в мотивите към присъдата на причинителя на ПТП?
3. Съставлява ли нарушение на принципа на непосредственост на събиране на доказателства и на принципа на равнопоставеност на страните в процеса позоваването в мотивите на решението на гражданския съд на събрани по друг процесуален ред и пред друг съдебен и/или досъдебен орган доказателства?
4. За да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, достатъчно ли е неговото поведение при ПТП да съставлява нарушение на ЗДвП и ППЗДвП или следва това нарушение на правилата за движение да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат така, че последният да е негово следствие?
5. Подлежи ли на редуциране определеното от съда обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ при отсъствие на категорични доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на ПТП и настъпилия вредоносен резултат?
Касаторът твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 168 от 23.11.2012г. по т.д. № 509/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т.д. № 286/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 66 от 12.03.2015г. по гр.д. № 5839/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 25 от 2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът ЗК [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Ответникът Н. Й. Т. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност, като поддържа, че от събраните доказателства е установено съпричиняването на настъпилото ПТП от страна на пострадалата, както и че определеният от въззивния съд процент на съпричиняването е занижен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че с оглед необжалването на първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен до размер на 70 000 лева, е налице сила на пресъдено нещо относно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. След обсъждане на събраните по делото гласни доказателства и възприетите в съдебната практика критерии при определяне на обезщетение по справедливост, е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка му К. А. Д. в размер на 120 000 лева.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с възражението за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата и е кредитирал изцяло като обективно и компетентно даденото първо заключение на САТЕ, а не е кредитирал повторната единична САТЕ и тройната САТЕ, тъй като тези заключения са изготвени въз основа на свидетелски показания, събрани в досъдебното производство и поради това недопустими. Посочил е, че при изготвяне на първото експертно заключение е използван единствено допустимият като доказателство и в исковото производство писмен документ – протокол за оглед на местопроизшествие, като заключението е дадено при отчитане на спецификите на траекторията на движение на товарния състав – товарен автомобил с прикачено ремарке. С оглед установения въз основа на това заключение механизъм на настъпване на ПТП въззивният съд е приел, че при пресичане на пътното платно пострадалата пешеходка е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, тъй като е пресякла по опасен начин, който не е съобразен с особеностите и габарита на превозното средство, и е спряла на пътното платно по начин, по който за водача Т. не е съществувала възможност да я възприеме като опасност. Приел е, че нарушението на посочената разпоредба е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото, ако пешеходката не бе спряла на пътното платно, нямало да се стигне до този резултат, и поради това е достигнал до извод за наличие на принос от нейна страна в размер на 15%. При определяне на процента на приноса въззивният съд е взел предвид, че пешеходката е предприела пресичането на пътното платно от тротоара, т.е. не е налице неправомерно пресичане на необозначено за целта място, което би довело до по-голям процент съпричиняване, като по делото не са събани данни, че същата е извършила косо диагонално пресичане, каквито доказателства са събрани в досъдебното и наказателното производство, но каквито не са събрани в настоящото производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. При произнасяне по тези въпроси въззивният съд не се отклонил от формираната по тях постоянна съдебна практика. Съобразявайки практиката на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, в това число и посочените от касатора решения, въззивният съд е приел, че наличието на принос за увреждането от страна на пострадалата следва да бъде доказано в исковото производство от страната, направила възражението; приел е, че събраните в досъдебното и наказателното производство гласни доказателства не са допустими доказателства в исковия процес за доказване на съпричиняването, ценейки като годно писмено доказателство единствено намиращият се в досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие; при произнасяне по възражението за съпричиняване е извършил съвкупната преценка на ангажираните в производството доказателства и въз основа на тях е приел за доказано, че поведението на пострадалата е в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поради това не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а наличието на постоянна съдебна практика по поставените въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 23.11.2016г. по в.т.д. № 419/2016г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: