Определение №497 от 15.11.2012 по ч.пр. дело №479/479 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 497

гр. София, 15.11.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІI гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 479 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 286, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ст. С., против разпореждането от 19.07.2012 год. по ч. гр. д. № 6723/2012 год. на Софийски градски съд. С него е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба против определението от 15.05.2012 год. по същото дело, с което въззивният съд не е приел подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2011 год. по ч. гр. д. № 43313/2011 год. на Софийския районен съд.
Оплакванията в частната жалба са за неправилност на постановеното разпореждане с твърдения, че указанията за отстраняване на нередовности в частната касационна жалба не са съобщени на жалбоподателя. Иска се отмяната на постановения акт, като се постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е допустимо.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като обсъди оплакванията и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна.
С оглед правомощията му по чл. 285, ал. 1 ГПК, въззивният съд е извършил проверка на подадената против определението му от 15.05.2012 год. частна касационна жалба и правилно е констатирал наличието на нередовности в нея, посочени в разпореждането от 15.06.2012 год., за отстраняването на които е съобщил на жалбоподателя на адреса, посочен от него в жалбата. Приел, че в дадения срок последният не е изпълнил указанията относно приложението на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както изисква чл. 274, ал. 3 ГПК и за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС и върнал жалбата с разпореждането от 19.07.2012 год.
Разпореждането е правилно и следва да се потвърди.
Съобщението за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в частната касационна жалба е получено на посочения от жалбоподателя адрес от Л. Д., сътрудник на пълномощника адв. Ст. С., на 27.06.2012 год., видно от приложеното на л. 10 съобщение. От този момент тече едноседмичният срок за изпълнението им, в който такова не е налице – не е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не е внесена държавната такса. Поради това и правилно с обжалваното разпореждане жалбата е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК , с оглед препращащата разпоредба на чл. 278, ал. 4 ГПК.
Доводът на жалбоподателя, че не е получил съобщението за отстраняване на нередовностите в жалбата е неоснователен. И следващото съобщение за връщането на жалбата е получено от същото лице Л. Д. и в указания срок е подадената настоящата частна жалба. Другото оплакване в нея относно непосочване на съда, пред който може да се обжалва разпореждането, също е неоснователно най-малкото поради реализираното обжалване.
Независимо от предмета на настоящето производство, в който не е включен въпросът за допустимостта на касационното обжалване на определението по чл. 423 ГПК, който е предпоставен от редовността на жалбата, следва да се отбележи възприетото в практиката разбиране за необжалваемостта на съдебните актове по чл. 423 ГПК пред ВКС с оглед характера на този съдебен акт, който не е преграждащ по – нататъшното развитие на делото, нито с него се решава материалноправния спор относно съществуването на вземането.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 19.07.2012 год. по ч. гр. д. № 6723/2012 год. на Софийски градски съд, с което е върната частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението от 15.05.2012 год. по същото дело.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top