6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 15.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1698 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. С. и С. Д. С. против решение № 1989/31.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 2212/2014 г. от 7-ми състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, с оглед цената на предявения иск.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Съдът е установил, че ищците са родители и единствени законни наследници на Р. С. Д., починал на 28.03.2 005 година, в 7.45 часа в Кралство Испания, вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано на магистрала 4 011 км.-16, което се установява и от актът за смърт съставен от длъжностното лице на гражданския регистър в Кралство Испания. Съдът е приел за установено, че на 29.07.2 005 година в Следствен съд № 1 в Т., Кралство Испания са се явили ответника, придружена от адвокат, която се е явявала и за Р. С. и адвокат, представител на застрахователно дружество в Кралство Испания. Пред съда е заявено, че явилите се страни са постигнали съгласие за това, застрахователното дружество да заплати на ответника по настоящото дело – Ц. В. К., в качеството и на фактически съжителстваща на съпружески начала с починалия при пътното произшествие наследодател на ищците, сумата от 93 166.95 €, от които със спогодбата се получава поименен чек за сумата от 46 538.48 €, които заедно с другите 46 538.47 €, които са на консигнация в съда, съставляват посочената обща сума. Пред същият съд на 16.03.2014 година са се явили адвокат, в качеството си на представител на С. Д. С. и адвокат, в качеството си на представител на застрахователното дружество в Кралство Испания и са заявили, че са постигнали съгласие на бащата на починалия да бъде заплатена сумата от 7 763.91 €. При сключването на спогодбите адвоката, представлявала ищците по настоящото дело, се е легитимирала с основа на пълномощни от 27.05.2 005 година, заверени от Секретари в посолството на Кралство Испания в Република България.
Съдът е приел за установено, че заплащането на сумите е станало въз основа на застрахователна полица № 00000011761871, издадена по отношение на МПС 7551 C., като плащането е било извършено чрез предаването на сумата от 62 111.29 € на консигнация в Следствен съд в Кралство Испания на 22.06.2 005 година, като от тази сума е била върната сумата от 15 527.82 €, която е била определена за обезщетение на родителите на починалия, а остатъкът от сумата в размер на 46 538.47 € са били предадени на ответника по делото. Остатъкът от 46 538.48 € до пълния размер от 93 166.95 € е бил заплатен на ответника с чек от банка B. от 27.07.2 005 година по банкова сметка. Обезщетенията на ищците по настоящото дело са заплатени чрез преводи на сумите по посочени от тях банкови сметки. С оглед заплащането на ответника на застрахователно обезщетение, съдът е приел, че същото й е заплатено в качеството и на съжителстваща на съпружески начала със сина на ищците. Съдът е приел за установено, че застрахователният договор, въз основа на който се заплаща обезщетението е бил сключен за МПС 7551 C. и се отнася до застрахователния риск „гражданска отговорност на автомобилистите”, което съдът е приел и въз основа на начина на определяне на обезщетенията. При него застрахователят покрива отговорността на собственика на автомобила и на упълномощените от него водачи към трети лица, причинени при и по повод притежанието и управлението на моторните превозни средства. Последната отговорност е деликтна и затова по отношение на нея ще намери приложение законът на държавата, където са настъпили непосредствените вреди. Съдът е приел този приложим закон от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КМЧП и доколкото непосредствените вреди, включително смъртта на наследодателя на ищците са настъпили на територията на Кралство Испания, като съдът е приел също така, че това се отнася и до определяне кръга на увредените лица и начина и размера на обезщетенията за вредите, като в тази връзка съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 18 от КМЧП. Въз основа на представен акт за известност във връзка с действителността на фактическата връзка, съществувала между ответницата и сина на ищците, този акт е съставен от нотариус от Нотариалната колегия на Кралство Испания и документира изявленията на свидетели, които са заявили, че двамата са съжителствали на семейни начала от няколко години като жилището им е било в Кралство Испания. В. съд е приел, че се касае за официален документ, който по силата на чл. 179 от ГПК има доказателствена сила за установените с него изявления. Този факт, съдът е приел за установен и от свидетелските показания по делото. Съдът е приел въз основа на горното,че предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е недоказан и като такъв трябва да бъде отхвърлен, като е изложил и съображения, че обезщетяването на неимуществените вреди на съпружеския съжител е допустимо и по българското право-ППВС № 5/1969 година, като в тази насока е счел за неоснователно възражението на ищците, че при положението на българското право ответника не би имала възможност за обезщетение и не би получила такова. Въпреки неоснователността на предявения иск, съдът е изложил и мотиви относно погасяването на вземането по давност.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, се сочат правни въпроси, които според касаторите са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не се сочат /нито представят/ съдебни решения на ВКС или на съдилищата, в които да съществува произнасяне по поставените въпроси, поради което следва да се приеме, въпреки посочването, че касаторите се позовават единствено на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочените правни въпроси, касаещи валидността на упълномощаването от страна на пълномощника на касаторите в Кралство Испания, твърдението за липса на подпис, липса на правновалидно изразена воля за представителство и свързаните с тях въпроси относно получаването на сума при споразумение, подписано от лице без представителна власт /въпроси от 1 до 5 в изложението/, са въпроси, по които съдът не е формирал правни изводи и не се е произнесъл по тях. Не се сочи процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по тези въпроси, но дори и да се поставя този правен въпрос, то следва за пълнота да се отбележи, че обстоятелствата на спора се очертават с исковата молба и отговора на исковата молба, като в рамките на тях се очертава и предмета на спора. Обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищците, видно от исковата молба, са изцяло въз основа на тяхното фактическо твърдение, че ответницата не е живяла на съпружески начала с техния син, като от това твърдение ищците са навели правния извод, че ответницата е получила застрахователното обезщетение без правно основание, от което действие ищците са се обеднили, респ. ответницата се е обогатила неоснователно. В исковата молба не са изложени доводи във връзка с така поставените пред касационната инстанция правни въпроси, като единствено с въззивната жалба се съдържа твърдение, че във връзка със споразумението, ищците не са получавали информация от испански адвокати. Този довод във въззивната жалба не е следвало да се обсъжда от страна на въззивния съд и същия не е дължал произнасяне по него, доколкото този довод не е въведен в преклузивните срокове за това и с оглед концентрационното начало в гражданския процес, въведен с ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Липсата на произнасяне по тези въпроси от страна на въззивния съд, както и липсата на задължение за произнасяне от страна на същия съд, води до неотносимост на така поставените въпроси от т.1 до т.5 от изложението, към производството по чл.288 ГПК. Произнасянето, респ. задължението за произнасяне, по поставените правни въпроси е изискване на нормата на чл.280, ал.1 ГПК, за да бъдат същите правни въпроси наведени като основание по допустимостта на касационното обжалване изобщо. В този смисъл са и разясненията, дадени по приложимостта на чл.280, ал.1 ГПК, с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По въпроса, налице ли е годно доказателство, установяващо фактическа семейно съжителство, при липсата на безспорни доказателства и разколебаната доказателствена сила на т.нар. официален документ, съдът не се е произнесъл в контекста на поставения правен въпрос. Съдът не е приел, че само въз основа на нотариалното удостоверяване на нотариус от Нотариалната камара на Кралство Испания се установява горното обстоятелство. Съдът е приел за установено, че същия е официален документ, но в насока на твърдението за фактическо съжителство е обсъдил и свидетелските показания, събрани по делото, като е приел, че този факт е установен от доказателствата по делото. Съдът не е приел, че липсват безспорни доказателства, установяващи този факт, като от друга страна да е приел за съществуващ факта на съжителството. Така поставен, правния въпрос е по-скоро фактически, а дори да се приеме, че е правен, то съдът не е отрекъл процесуалната необходимост от неговото доказване, напротив – приел го е за доказан. Проверката на обосноваността на този извод на съда не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, е следва да се извърши при разглеждането на касационното жалба по същество, но едва след като са налице предпоставки за допускането на касационното обжалване.
По въпроса за компетентността на българския съд да разглежда искове за неоснователно обогатяване в случаите, когато е приложимо друго законодателство и следва ли съдът да прекрати производството по делото в този случай, съдът не се е произнасял, доколкото доводи за липса на компетентност не е правен от страна на касаторите, които освен това са и ищци в производството и именно те са сезирали българския съд да разгледа предявен именно от тях иск и то на основание неоснователно обогатяване. Отделно от това, не се сочи в каква насока нормите на КМЧП, цитирани от въззивния съд са неясни, непълни или по тяхното приложение съществува противоречие, които да бъдат отстранени от касационния съд, с оглед правомощията му в тази насока.
По правните въпроси, касаещи доказването на плащането на адвокатското възнаграждение и възможността с двустранно подписан документ да се доказва плащането, съдът е отговорил изцяло в съответствие с тълкуването, дадено с ТР № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС – т.1 и т.2, като е приел, че представената молба, подписана от адвокат – пълномощника, в която е отразено, че е получил сумата по договореното адвокатско възнаграждение, като страната също е подписала молбата, като е заявила, че е заплатила същото, представлява доказателство за направения разход. Това разрешение съответствува на приетото с ТР№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на първо място, защото въззивният съд е съобразил задължителната практика по този въпрос, на следващо място, защото самото наличие на задължителна съдебна практика по правния въпрос, изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1989/31.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 2212/2014 г. от 7-ми състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.