2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
София, 17.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря
прокурора
и с участието на
, като изслуша докладваното от
съдията Емил Марков търг. дело № 320 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 във вр. чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9983/22.XII.2008 г. на А. /по-нататък АДВ/, подадена от правоспособния юрист С. Х. /в качеството му на зам. изпълнителен директор на АДВ/ против решение № 135 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 17.XI.2008 г., постановено по т. д. № 237/08 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 85 на Бургаския ОС от 24.IV.2008 г. по т. д. № 580/07 г. в атакуваната негова част: досежно определянето на деня 13.Х.2006 г. като начална дата на неплатежоспособността на ответната Т.- Б..
Единственото оплакване на касатора АДВ е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция относно началната дата на неплатежоспособността на ответната кооперация /в несъстоятелност/, като за действителна такава бъдел определен денят 1 януари 2003 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът АДВ изтъква, че едновременно налице били предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, противоречиво разрешавай от съдилищата в Републиката, вкл. и от страна на отделни състави на ВКС, понеже били тълкувани различно – поотделно и в съвкупност, коефициентите на общата, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и тяхната величина. Без да се аргументира в какъв смисъл обаче въпросът досежно началната дата на неплатежоспособността /който императивно се поставя във всяко едно производство по чл. 625 ТЗ/, е такъв, който удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще, касаторът развива теза, че щом неплатежоспособността дефинитивно представлява едно обективно състояние на длъжника, то „ирелевантни за определяне на началната й дата са както моментът на спиране на плащанията към отделни кредитори, така и влизането в сила на най-стария дължим и изискуем акт, установяващ публични задължения“.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Т. /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място] е възразила писмено чрез своя синдик Д. Ив. Г. единствено по основателността на оплакването в жалбата на АДВ, поддържайки, че тя следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на АДВ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на АДВ ще следва да бъде отказан, са следните:
Въпросът за началната дата на неплатежоспособността е бил единственият предмет на постановеното от въззивния съд решение. Този въпрос е материалноправен, но по аргумент от чл. 608, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 154, ал. 2, изр. 1-во ГПК същият има и свой процесуалноправен аспект. Следва да се отбележи, че решението на съда по чл. 613 ТЗ досежно обявяването на ответната кооперация в състояние на неплатежоспособност, респ. за обявяването й в несъстоятелност по реда на чл. 272а, ал. 1 ТЗ, е влязло в сила. Ето защо, при бланковото твърдение на касатора АДВ за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ще следва да бъде обсъдено единствено дали е допустимо касационното обжалване в хипотезата на т. 2 от същия законов текст, но само досежно обжалваната начална дата на неплатежоспособността на търговеца.
Критериите за определяне обективното състояние на неплатежоспособност, от една страна, са нещо съвършено различно от конкретните за всяко едно отделно производство по чл. 625 ТЗ факти, релевантни за определяне началната дата на това състояние, която е меродавната за съответния длъжник – от друга. В този смисъл не би могло a priori да се поддържа наличието на противоречива практика на съдилищата по определяне конкретната начална дата на неплатежоспособността на всеки един отделно взет длъжник. Напротив, налице е дългогодишна константна практика на съдилищата в Републиката /вкл. и при действието на старата редакция на чл. 613а, ал. 1 ТЗ/, според която при установени по всяко едно пр-во по чл. 625 ТЗ коефициенти на общата, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, чиито показатели са под единица, изводът, който по необходимост се налага за състоянието на търговеца-длъжник е, че той обективно е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Оттам началната дата на това състояние се определя или изцяло според презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, или при съобразяването й на плоскостта на налични по конкретното дело данни дали въпросният длъжник е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни свои кредитори. В заключение, след като не се констатира противоречива практика на съдилищата при определяне началната дата на неплатежоспособността на изпаднал в такова обективно състояние търговец, защото са винаги различни конкретните хипотези по цитираните по-горе две алинеи на чл. 608 ТЗ, не е налице приложно поле на касационното обжалване и в процесния случай.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 17.XI.2008 г., постановено по гр. дело № 237/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2