4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 18.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1828 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 65, постановено на 24.02.2014г. по т.д. № 1110/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че в молбата си до съда е изложил твърдения за допуснати грешки при формиране на волята на съда, касаещи аритметични изчисления и поради това съставът на ВКС е следвало да приеме, че е сезиран не само с молба за изменение на решението в частта за разноските, но и с молба за поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща пресмятането на сторените от страните разноски. Излага подробни съображения за неправилност на направените от съда изчисления, довели до неправилно определяне на разноски по компенсация. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде изменено решението на ВКС в частта му за разноските.
Ответникът по частната жалба И. Т. С. като [фирма] я оспорва. Счита обжалваното определение за правилно, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика. Поради това моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 51, постановено на 19.04.2013г. по т.д. № 1110/2010г. на ВКС, І т.о. е отменено решение № 159 от 27.11.2009г. и допълнително такова № 105 от 04.10.2010г., двете по гр.д. № 293/2009г. на Варненския апелативен съд, ГО, в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 45 ЗЗД сумата 2 776 854,17 лева, представляваща разликата над 690 024,05 лева до пълния предявен размер от 3 466 878,22 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и сумата 235 783,58 лева, разноски по делото, вместо което е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 776 854,17 лева, представляваща разликата над 690 024,05 лева до пълния предявен размер от 3 466 878,22 лева, обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 20.12.2005г. до окончателното й изплащане, като в останалата им част обжалваните решение и допълнително решение са оставени в сила. С решението [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 66 987,28 лева – разноски по делото, като съгласно мотивите на решението разноските са присъдени след компенсация на взаимно дължимите от двете страни разноски.
С молба от 26.04.2013г. И. Т. С. като [фирма] е направил искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските на основание чл.248 ГПК, като му бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 119 983,20 лева, представляващи 4/5 от действително изплатен от него адвокатски хонорар.
С молба от 17.05.2013г. [фирма] е поискало на основание чл.248 ГПК съдът да измени постановеното решение в частта му, касаеща присъдените деловодни разноски, като е изложил съображения, че са допуснати грешки при пресмятане на дължимите на всяка страна разноски, както и че на насрещната страна са присъдени разноски, направени по т.д. № 38/2008г. по описа на ВКС, ІІ т.о., въпреки че решението по това дело е отменено.
С обжалваното определение съставът на ВКС, І т.о. е приел, че и двете молби са процесуално недопустими, тъй като нито една от страните не е представил списък по чл.80 ГПК. Поради това е оставил без разглеждане направените искания.
Настоящият състав намира този извод за правилен. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В настоящия случай е безспорно, че частният жалбоподател не е представил списък по чл.80 ГПК в посочения в разпоредбата срок. С постановеното по делото решение съдът се произнесъл по дължимостта на направените от страните разноски, поради което подадените от страните молби нямат характера на искания за допълване на решението в частта му за разноските. С оглед на изложеното, съгласно т.9 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК молбите за изменение на решението в частта за разноските са недопустими.
В частната си жалба жалбоподателят поддържа, че молбата му е следвало да се разгледа и като молба за поправка за очевидна фактическа грешка, допусната от съда при пресмятането на сторените от страните разноски. Очевидна фактическа грешка е налице, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. В настоящия случай не е налице такова несъответствие, нито са изложени твърдения, въз основа на които молбата на жалбоподателя да се квалифицира като искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Твърденията на жалбоподателя в молбата му по чл.248 ГПК са били не за неправилни аритметически изчисления, а за допуснати грешки при формиране на волята на съда – за неправилни изводи на съда за дължимост на направените от насрещната страна разноски по т.д. № 38/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и за неправилно определяне на действително присъдените и дължими деловодни разноски по водените между страните дела. Такива твърдения обаче не могат да обосноват искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на подадената частна жалба и на основание чл.81 вр. чл.78 ГПК на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по частната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65, постановено на 24.02.2014г. по т.д. № 1110/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за изменение на постановеното по посоченото дело решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Т. С. като [фирма] сумата 1000 лева /хиляда лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл.81 вр. чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: