О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 21.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4156 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от А. П. П., чрез адв. А. Т. от АК – С., срещу определение № 13329/03.06.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4222/2019 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Г. П. Г., чрез адв. Л. Д., отговаря, че частната жалба е недопустима – липсва правен интерес, както и съображения по съществото си за неоснователност на жалбата. Няма съображения във връзка с преценката по чл. 288 ГПК. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Доводите на Г. са относно правния интерес от молбата по чл. 251 ГПК – предмет по същество на настоящото частно производство. Жалбоподателят П. има правен интерес да обжалва въззивното определение, защото с него въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния, е преградил разглеждането на молбата му за тълкуване на съдебно решение.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
А. П. П. е поискал от първостепенния Софийски районен съд тълкуване на влязло в сила решение по гр.д. № 1709/2016 г. в частта относно режима на лични отношения с детето И. П..
Въззивният съд е намерил молбата за недопустима.
Молбата по чл. 251 ГПК е втора по реда си.
Първата, с влязло в сила определение, е оставена без разглеждане по съображения, че волята на съда е ясно изразена – както в частта относно първите шест срещи на бащата с детето, така и в частта за режима на лични контакти след навършване на четири години и половина от детето.
Във втората молба, от 12.12.2018 г. (предмет на настоящото производство) бащата иска тълкуване на решението „във връзка с неизпълнение от страна на майката“ и сочи на случаи, когато отива да вземе детето в час, по-късен от определения от съда или майката отказва да предаде детето по съображения че е болно, или по причина, че майката е в отпуск.
Въззивният съд в обжалваното определение е изяснил, че е възможно в едната си част решението да е неясно или двусмислено, а в друга част да не страда от такъв порок и нуждата от тълкуване да възникне с оглед предстоящото или започнало изпълнение. Във всички случаи обаче интересът от тълкуване следва да е свързан с отстраняване неясноти в самия съдебен акт с цел обезпечаване правилното му изпълнение, не и с проблеми при самото изпълнение, произтичащи от поведението на някоя от страните, която не го съобразява с постановеното от съда и собствено тълкува волята му по различен от обективирания начин. В случая са налице спорове между родителите на детето при изпълнението му, но те произтичат не от неясноти в решението, а от прякото поведение на страните. Съдилищата и по двете молби по чл. 251 ГПК са изяснили на страните, че когато се пречи на изпълнението на решението, съществува възможност за принудителното му изпълнение, а ако има промяна в обстоятелствата, при които е постановено – да се иска с ново решение промяна в режима на лични отношения на родителя с детето.
Жалбоподателят А. П. обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса – допустимо ли е тълкуване на съдебно решение по реда на чл. 21 ГПК с цел обезпечаване на правилното му изпълнение, когато между страните по съдебното решение съществува спор относно изпълнението на решението, с оглед различното разбиране на страните на изявената от съда воля, поради неяснота, непълнота или възможност за различно тълкуване на диспозитива на решението. Позовава се на разрешение, дадено в решение № 236/16.08.2017 г. от Димитровградския районен съд по гр.д. № 1184/2016 г.
Поставеният правен въпрос е от значение за постановения от въззивния съд, в обжалваното решение, резултат. Посочената от страната съдебна практика не съставлява такава по см. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване. Само за пълнота – случаят не е идентичен с разглеждания. Димитровградският районен съд е изтълкувал свое решение в частта относно личния режим на родител с дете, доколкото неясна е била волята на съда дали детето да остава да преспи при бащата. По настоящия казус волята на съда относно определения режим на лични отношения е ясен, спорове възникват между двамата родители при изпълнение във връзка с допълнителни обстоятелства. Съдът не може по пътя на тълкуването да изчерпи всички евентуални житейски обстоятелства, които биха възникнали и биха имали отношение при изпълнение на постановеното решение. Няма и такъв съд, държавен орган или трето лице, които биха могли да дадат предварително предписание на родителите как точно да реагират при всевъзможни ситуации, ако те не проявят разум и чувство на отговорност, готовност за диалог и взаимни компромиси в името на своето дете – личните контакти на детето и с двамата родители е основно право на детето и е в негов интерес да се осъществяват редовно, спокойно и с необходимата отговорност, при съдействие и добронамереност, оказвана от родителите и техните близки и роднини.
Разрешението на въззивния съд относно тълкуването на чл. 251 ГПК не само, че не противоречи на това, дадено в цитираното от касатора решение, но е съобразено и с точното приложение на закона и приложението му в съдебната практика.
Съставът на Върховния касационен съд, предвид характера на спора, който го задължава и служебно да се произнесе с оглед интереса на детето, намира, че няма основания за допускане на касационно обжалване.
Сам П. в молбата, с която е сезирал съда, а и в частната касационно жалба, излага съображения, които не сочат на неясна воля на съда при постановяване на решенето по чл. 59, ал. 2 СК. Споровете с майката на детето при изпълнение на съдебното решение няма как да бъдат разрешени по реда на чл. 251 ГПК.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски в инстанцията – платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13329/03.06.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 4222/2019 г.
ОСЪЖДА А. П. П. да заплати на Г. П. Г. сумата в размер на 300 лв. – сторени в инстанцията съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: