О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
Гр.С., 21.12.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.4944 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. като майка и законен представител на малолетния Г. Д. Бучко срещу определение №.3691/10.11.17 по г.д.№.4755/17 на Софийски апелативен съд, 13с. – с което е потвърдено определение №.625/12.09.17 по г.д.№.360/17 на Окръжен съд Кюстендил за прекратяване като недопустимо на производството по предявените искове с правно основание чл.62 ал.4 и чл.69 СК /за признаване за установено, че ищецът Г.Бучко не е заченат и не произхожда от първия ответник, посочен в акта за раждане и регистрите като негов баща, и за установяване на произхода му от втория ответник/.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение е прието, че предвид ТР №.2/15 по т.д.№.2/14 ОСГК на ВКС срокът за предявяване на иска по чл.62 ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие, като е недопустимо малолетно дете да го води чрез законния си представител; правото да се оспори презумпцията за бащинство принадлежи само на посочените в закона субекти, искът е личен и срокът започва да тече за детето от навършване на пълнолетие. От друга страна, недопустимостта на иска по чл.62 ал.4 СК води до недопустимост и на втория обективно съединен иск за установяване на произход – тъй като правен интерес да претендира установяване на произход има само лице, чийто произход е неизвестен; съгласно чл.71 СК иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличния произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл.61 СК или с припознаване.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.”Допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.62 ал.4 от СК, в която е посочено, че детето може да оспори бащинството в срок от една година от навършването на пълнолетие, с която норма законодателят е посочил само краен срок за предявяването на иска, без да е регламентирано началото на срока и дава ли основание с тълкуване на разпоредбата да се приеме, че искът може да бъде предявен и преди детето да е навършило пълнолетие и в случаите, когато детето е малолетно, както е в настоящия искът се предявява от законния му представител?”; 2.”Без изменение на разпоредбата на чл.62 ал.4 СК допустимо ли е с тълкувателно решение да се ограничават законните права на детето, при съществуващата възможност за закрила интересите на детето по Закона за закрила на детето?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. От една страна поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС –тъй като въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви във връзка с посочената формулировка. От друга страна, доколкото съдът е длъжен да следи и служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, трябва да се отбележи, че въпросът как следва да се тълкува разпоредбата на чл.62 ал.4 СК е детайлно разгледан в ТР 2/15 по т.д.№.2/14 ОСГК на ВКС – което съставлява задължителна практика, обвързваща съдилищата. В същото са отчетени и съпоставени както природата и целта на предоставеното средство за защита, така и резултатът, който би бил постигнат в различните хипотези на тълкуване. Изрично е посочено, че се касае за личен иск – като всяко от лицата, което има право да го предяви, следва да разполага с възможността да вземе решението дали да го предяви по свое вътрешно убеждение – доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. Разполагайки със самостоятелно право на иск за оспорване на установената в чл. 61 СК презумпция за бащинство, детето следва да има правото и възможността да вземе решение дали да предяви иска по своя преценка, доколкото оспорването би могло да има за последица неустановеност на произхода по баща и то считано от момента на раждането. Предоставянето на възможност упражняването на това право да бъде осъществено чрез законния представител на малолетното дете на практика лишава същото като правен субект от възможността да вземе самостоятелно решение дали да предяви иска – а оттам и дали да търси действителния си произход по баща. Същевременно то предоставя допълнителна възможност на законния му представител да предяви иска от името на детето – макар да разполага със самостоятелно право на такъв иск, равно по интензитет на правото на детето. При това положение и доколкото майката е разполагала с отделно право да оспори произхода – което не е упражнила, тълкуването на разпоредбата на чл.62 ал.4 СК в смисъл, че тя би могла да предяви иска по всяко време до навършване на пълнолетие на детето, освен всичко друго, би довело и до реалното лишаване на детето от възможност за извършване на самостоятелна преценка дали да упражни това свое право или не след навършване на пълнолетие.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.3691/10.11.17 по г.д.№.4755/17 на Софийски апелативен съд, 13с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: