О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София 24.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1454 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. Т. чрез настойника й М. И. Т.,представлявана от адв.В. Б. против решение № 283 от 13.07.11г.по в.гр.дело № 450/10г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 496 от 27.11.09г. по гр.дело № 1216/08г.на Районен съд-Горна Оряховица.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против П. Д. П. и С. С. П. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.04.2006г.,оформен с нот.акт № 474,т.3,рег.№ 2002,н.д.№ 252/06г.на нотариус И. М.,на основание чл.40 ЗЗД – поради уговорено между страните по сделката споразумение във вреда на представлявания.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба П. Д. П. и С. С. П. чрез адв.Н. П. считат,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд за установено от фактическа страна следното: Ищцата М. Т. е законен наследник на баща си Т. Т.,починал на 19.04.2008г.Ответникът П. П. е бил назначен за настойник на поставената под запрещение ищца и е изпълнявал тази функция до 1.07.08г.,когато за настойник е била назначена Д. Д..На 7.02.06г.Т. Т. е подписал пълномощно с нотариална заверка на подписа,с което е упълномощил П. Д.П. да продаде на когото намери за добре,включително да договаря сам със себе си описаните в пълномощното недвижими имоти-земеделски земи в землището на [населено място],община Г.О.,като в самото пълномощно е посочил,че е получил продажната цена.На 19.04.2006г.по време на брака му с С. П. ответникът П. П. в качеството си на пълномощник на Т. с нот.акт № 474/06г.е прехвърлил на себе си описаните в пълномощното имоти,собственост на упълномощителя. Продажната цена,за която в акта е вписано,че е получена напълно от продавача,е в размер на 3100 лв. /при данъчна оценка 3106.30лв/Съгласно назначената оценъчна експертиза пазарната стойност на имотите към датата на продажбата възлиза на 7860 лв.Рентата от земите -предмет на договора,предоставени за обработване на З.”Р.-Я.”, за 2007г.е преведена на ищцата М. Т..Обясненията на ответника П. П. били,че съгласно уговорката между него и прехвърлителя рентата се внасяла на дъщеря му.
При тези данни по делото съдът е счел,че не е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД – не е доказано намерението да се увреди представлявания.Изложени са съображения,че не може да се направи извод за намерение за увреждане само от факта,че договорената цена е двойно по-ниска от пазарната стойност на имотите.Продавачът е предоставил на ищцата гражданските плодове от имотите – рента,получавана от кооперацията-ползвател,в изпълнение на устната уговорка между него и упълномощителя,което според съда обяснява по-ниската продажна цена и защо последният предварително е заявил в пълномощното,че е получил цената.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.На посочените от жалбоподателката въпроси във връзка с тълкуването на чл.40 ЗЗД,а именно: представляващият,който е договарял извършването на сделка с недвижими имоти от името на представлявания сам със себе си и е придобил собствеността в условията на недоговорена цена,но значително по-ниска от пазарната,действал ли е във вреда на представлявания ; дали законодателят под понятието „лицето”е имал предвид само трето лице и допустимо ли е да се приеме,че представляващият,когато договаря извършването на сделката със самия себе си,се явява същевременно и като трето лице; трябва ли при извършване на упълномощаване за продажба на собствена вещ,упълномощителят да посочи задължително основните параметри, включително цената,при която да бъде извършена сделка със съответния имот е дадено разрешение в решение № 615 от 15.10.10г.по гр.дело № 1208/09г.на ІІІ г.о., решение № 934 от 13.09.10г.по гр.дело № 3657/08г.на ІV г.о.,решение № 361 от 16.11.11г.по гр.дело № 1077/10г.на ІV г.о. и решение № 586 от 1.11.10г.по гр.дело № 853/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че чл.38 ал.1 ЗЗД съдържа частен случай на представителство,т.н.”договаряне сам със себе си”,когато представляваният е дал съгласието си за това.С оглед липсата в закона на специални правила,уреждащи такова представителство,се налага извод,че за него са приложими общите правила на представителството.Съгласно чл.39 ал.1 ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според това,което упълномощителят е изявил.Няма пречка упълномощителят да не определи параметрите,условията на договора,в какъвто случай представителят сам определя същите.По аргумент от чл.40 ЗЗД обаче, във всички случаи представителят следва да действа при сключването на договора в интерес на ,а не във вреда на представлявания,включително и когато договаря сам със себе си.Драстичното разминаване в еквивалентността на двете престации определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси,което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД,обуславяща нейната нищожност.Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.В случая въззивният съд е извършил такава преценка в обжалваното решение,което не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 283 от 13.07.11г.,постановено по в. гр.дело № 450/11г.на Окръжен съд –Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.