О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 24.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 475 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от М. С. М., чрез адв. А. М., против определение № 311 от 16 юни 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 310 за 2010 по описа на апелативния съд в[населено място], с което е потвърдено определение № 344 от 13 април 2010 по гр. № 44 за 2010 г. на окръжния съд в[населено място] в прекратителните му части по исковете срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР[населено място], с правно основание чл. 2, ал.1 З..
Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано за това лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 262 ГПК.
Касаторът твърди, че обжалваното определение е незаконосъброзно и съответно сочи, че е неправилно. Представя като приложение към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище по същата.
За да потвърди първоинстанционното определение в прекратителните му части по исковете срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР, съдът приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му с определение № 138 от 15 февруари 2010 г. указания за отстраняване на нередовността на исковата молба, с разграничаване на всяка от претенциите и посочване на конкретните актове, действия или бездействия, от които са произлезли вредите, както и уточняване в какво се изразяват самите вреди. В посочения от съда срок ищецът, чрез служебно назначения му процесуален представител, депозирал молба, в която обаче не се съдържали посочените уточнения.
След преценка на доводите на касатора и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане.
В представеното изложение на основанията за допускане на жалбата до касационно разглеждане на основание чл. 274, ал.3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочен материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение, който е от значение за изхода на конкретното дело, разрешен е в обжалваното въззивно определение, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение /по аргумент на т. 1 ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/.
Посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая релевантни доводи и аргументи в посочените насоки за наличие на неяснота или непълнота на правната уредба не са изложени, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 311 от 16 юни 2010, постановено по ч.гр.д. № 310 за 2010г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: