3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
С., 29,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Ч. т.дело № 987/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място] срещу решение №602 от 12.07.2010г. по т.д.450/10г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът лаконично е заявил, че атакуваното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. №520/2006г. на ВКС, І т.о. определено като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочено е, също така лаконично, че „ този въпрос” / неуточнен” бил решаван противоречиво и от съдилищата – цитирани и приложени две решения на П.. След това е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка е поставен въпрос, определен от страната като съществен, а именно – „при какви факти и обстоятелства настъпва процесуална субституция, предвидена в чл.398Б, ал.2 и 3 ГПК/отм./ и кога се прекратява членството на съдружника длъжник”. Посочено е кратко, че този въпрос бил „ съществен” тъй като от неговото решаване зависи „ правилното решаване на всички дела, имащи предмет предявен иск относно установяване със сила на пресъдено нещо прекратяване членството на съдружник длъжник при условията на чл.398,б, ал.2 и 3 ГПК/отм./” . Пак така кратко е посочено, че при постановяване на атакуваното решение били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- съдът не бил обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, а бил постановил недопустимо решение тъй като то не било мотивирано. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос, дори и да се приеме за релевантен, въпреки че не е обвързан от мотивите на въззивният съд, а е и поставен единствено във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, обосновава само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по т.2 на текста / в какъвто смисъл са фактическите доводи на страната, тъй като е разглеждана единствено казуална практика на ВКС, а не задължителна/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставен и формулиран изрично от касатора въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. Цитираното от касатора решение №26/07г. на ВКС/ постановено по реда на чл.218вГПК / отм./ разглежда иск по чл.398б, ал.3 ГПК в хипотеза на прекратено дружество с ограничена отговорност и открито производство по ликвидация. Също така иск по чл.398б, ал.3 ГПК се разглежда и с решение № 494/08г. на П.. Т.е. хипотези различни от разглежданата с обжалваното решение, тъй като с тях са мотивирани предпоставки за прекратяване на търговското дружество, от което следва да се разграничава прекратяване на членството на ограничено отговорния съдружник- длъжник. Такова разграничение изрично е направено и с цитираното от касатора решение на ВКС, което въпреки това не разглежда хипотезата на установяване по реда на установителните искове това, че длъжника не е съдружник след осъщественото изпълнение на задължението му, нито разглежда различните правни хипотези визирани в чл.398б, ал.3 ГПК, а правните изводи са направени в контекста на отчитане, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.398б, ал.2 и 3 ГПК / отм./ в указания от нормата срок, като вътрешните отношения на съдружниците по повод осъществено изпълнение срещу един от тях, въобще не се разглеждат. Освен това страната не е поставила във връзка със соченото противоречие правен въпрос, спрямо който следва да се извършва преценка за наличие на обсъжданото основание, а поставения такъв е във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Или цитираните решения са постановени при различна фактическа обстановка и при различно направени правни изводи и поради това не установяват поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.Приложеното решение №177/08г.на П. не обективира практика, тъй като / както е отбелязано и на него/ е било отменено с решение № 790/09г. на П. – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито посочването на въпрос и лаконичното обосноваване защо според страната той е съществен. Лаконично изразените твърдения за допуснати процесуални нарушения, както и правно необоснованото твърдение на страната, че необсъждането според нея на всички доказателства водело до немотивираност, а оттам и до недопустимост на акта/ която с оглед така заявеното не е налице/ са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №602 от 12.07.2010г. по т.д.450/10г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: