ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
София, 03.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 168/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Б. от [населено място] чрез пълномощника му адв.А. А. срещу въззивното решение № 437 от 22.7.2013 г, постановено по гр.дело № 704/2013 г на Плевенски окръжен съд, Първи въззивен състав, с което е отменено решение № 63 от 30.4.2013 г по гр.дело № 836/2012 г по описа на Районен съд гр.Левски в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Е. Л. Б. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 41 74, 68 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди и този иск е отхвърлен като неоснователен, в частта, с която първоинстанционното решение е отменено относно присъденото на Б. обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 5 000 лв до сумата 10 000 лв и искът в тази част е отхвърлен като неоснователен и е определена начална дата за присъждане на обезщетението за имуществени вреди, считано от 28.1.2010 г, вместо от 2.6.2009 г.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба П. РБ не взема становище по същата.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване се извежда правния въпрос относно начина на определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства по делото.Подържа, се допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване като се подържа, че правния въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 532 от 24.6.2010 г по гр.дело № 1650/2009 г на ВКС, ГК,Трето ГО, решение № 377 от 22.6.2010 г по гр.дело № 1381/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 149 от 2.5.2011 г по гр.дело № 574/2010 г на ВКС, Трето ГО, решение № 29 от 5.3.2012 г по гр.дело № 170/2011 г на ВКС, Трето ГО, по реда на чл.290 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с постановление от 2.11.2009 г ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1333/2009 г по описа на Районна прокуратура гр.Плевен за отправени на 9 и 10 април 2009 г закани за убийство на началника на РУ на МВР [населено място] –престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.Били са дадени разрешения за претърсване на жилището, служебния кабинет и личния му автомобил.По това време ищецът е изпълнявал длъжността разузнавач VI степен в група „Противодействие на престъпността” при РУ на МВР [населено място] и като такъв е имал разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво „секретно”.Това разрешение е отнето с разпореждане № 7/30.7.2009 г на директора на ГД „Криминална полиция” при МВР на основание чл.15 и чл.59 ал.1 вр.чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ.След привличането му като обвиняем Б. е бил разпитан един път на 11.11.2009 г, а с постановление от 14.1.2010 г, влязло в сила на 28.1.2010 г наказателното производство е прекратено.На 30.3.2010 г ищецът е преназначен в РПУ на МВР [населено място] на длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация.От правна страна въззивният съд е приел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в негативни изживявания в резултат на образуваното досъдебно производство. Б. страдал от несправедливото му набеждаване в извършване на престъпление, бил отчаян от уронения му авторитет, бил дикредитиран като човек и служител на реда. За репарирането на тези вреди въззивния съд е определил обезщетение в размер на 5 000 лв.За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, предвид краткия период от привличането на пострадалия като обвиняем-2.11.2009 г до 28.1.2010 г датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство и липсата на установени значителни по интензитет болки и страдания..Прието е че обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство-28.1.2010 г, съгласно задължителните разяснения на ТР № 3-2005 г на ОСГК. Относно иска за присъждане на имуществени вреди въззивният съд е приел, че не е налице установена по делото пряка причинно- следствена връзка между преназначаването на ищеца на длъжност в РПУ [населено място] и сторените от него разходи за дизелово гориво в претендирания размер за ежедневното му придвижване и връщане от от местоживеенето му в [населено място] до местоработата му в [населено място]. Приел е, че подаденото от ищеца заявление да бъде върнат на работа в РПУ [населено място] не е одобрено от директорите на ОД на МВР [населено място] и ОД на МВР [населено място].Тези действия не могат да бъдат вменени в отговорност на П. на РБ, следователно липсва причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите имуществени вреди.
Относно иска за неимуществени вреди.
По поставения от касатора правен въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване поради това, че въззивният съд е приложил точно критерия за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД като в този смисъл е присъдил обезщетение в съответствие със разясненията, дадени с ППВС № 4/1964 г.Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно обективно съществуващи за всеки конкретен случай обстоятелства.Въззивният съд е отчел конкретните обстоятелства по делото, а именно : че воденото наказателно производство е протекло в кратък срок- 2.11.2009 г-28.1.2010 г, прекратено е още във фазата на досъдебното производство и с оглед цялостното му отражение върху живота на пострадалия е определил съобразно общоприетия критерий за справедливост, обезщетение в размер на 5 000 лв.Отчел е обстоятелството, че присъденото обезщетение не следва да надвишава справедливия размер, необходим за репариране на конкретните неимуществени вреди поради което за разликата над сумата 5 000 лв е отхвърлил иска като неоснователен.Приложените от касатора решения по чл.290 от ГПК касаят присъдени обезщетения за неимуществени вреди, определени при други конкретни обстоятелства, различни от тези по делото, поради което не обосновават противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Относно иска за имуществени вреди.
Основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В случая в частта относно иска за имуществени вреди не са налице общите предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като изложението не съдържа формулиран материално правен или процесуално правен въпрос, а единствено възпроизвежда текста на закона.Поради това изложението в тази част не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС положение, че съдът дължи отговор на ясно и точно формулирани въпроси, тъй като е недопустимо сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Със същото тълкувателно решение е прието, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.В случая относно обезщетението за имуществени вреди, касаторът не се позовава на материално правен или процесуално правен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със практиката на ВКС нe сочи и на коя задължителна практика на ВКС противоречи въззивното решение.Следователно не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение № 437 от 22.7.2013 г, постановено по гр.дело № 704/2013 г на Плевенски окръжен съд, Първи въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.