3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
С. 30.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Р. К.
ч. т. дело № 491/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 72 от 10.V.2011 г. по т.д. №320/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу Решение №172 от 7.ХІІ.2010 г. по т.д.№ 188/2010 г. на Добрички окръжен съд. По изложените съображения, че всеки от предявените обективно съединени частични искове, е с цена 10 000 лв. и че § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в.бр.100/21.ХІІ.2010 г.) не следва да се тълкува в смисъла, интерпретиран от състава на ВКС, за което жалбоподателят излага подробни съображения, иска определението да се отмени, да се възстанови срокът за касационно обжалване, да се спре производството по делото и да се сезира Конституционния съд за установяване противоконституционност на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в.бр.100/21.ХІІ.2010 г.) за хипотезите, при които правото на касационно обжалване е възникнало преди влизане в сила на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.).
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение състав на ВКС, ТК, е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанцион – ното решение, с което са уважени: иск за 10 000 лв. – частичен, целият за 60 000 лв. – неплатена наемна цена, със законната лихва и иск за 10 000 лв. – частичен, целият за 60 000 лв. – неустойка за неизпълнение на договор, със законната лихва. Съдът е приел, че касационната жалба е от 14.ІІ.2011 г. и съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.), не подлежи на касационно обжалване решение по въззивно дело с цена на всеки от исковете до 10 000 лв. за търговско дело. Изложени са подробни съображения, че е неоснователен доводът на жалбоподателя за неприложимост на чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), основан на момента на възникване на правото му на касационно обжалване, като съдът е приел, че съгласно §25 от ПЗР на ЗИД ГПК, приложимият процесуален ред, действащ до влизане на закона в сила, е само за висящите пред съответната инстанция дела, а жалбоподателят не е бил подал касационната жалба, делото не е било висящо пред ВКС, поради което преценката за допустимостта на касационната жалба, подадена на 14.ІІ.2011 г., е обвързана от новите правила за достъп до касационен контрол, въведени с чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр. 100/21.ХІІ.2101 г.). По съображения, че е неоснователен и доводът на жалбоподателя, основан на частичния размер на предявените искове, като съдът е приел, че преценката за допустимост по чл. 280 ал. 2 ГПК, е обусловена от цената на всеки отделен иск, и когато те са заявени като частични, меродавна е цената на частичния иск, а не общият размер на защитаваното с иска вземане, съдът е оставил без разглеждане касационната жалба.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по договор за наем на търговски обект – лоби бар – между търговци. Касационната жалба е подадена на 14.ІІ.2011 г., затова не се прилага §25 от ПЗР на ГПК, всеки от предявените частични искове, е с цена до 10 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.), въззивното решение не подлежи на обжалване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че тъй като предявените по делото искове са с цена 10 000 лв. , касационната жалба е допустима, като посочената в чл. 280 ал. 2 ГПК ”цена на иска до 10 000 лв.”, означава ”под 10 000 лв.”. По аргумент за противното от чл. 280 ал. 2 ГПК, ще подлежи на касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск с цена, която да не е “до 10 000 лв.”, което най-малко е 10 000.01 лв., какъвто не е настоящият случай.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя относно §25 от ЗИД на ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.) и искането да се приеме, че правото му на касационно обжалване е възникнало с постановяване на въззивното решение, а не с подаване на въззивната жалба, както и доводите за пропуснат срок за обжалване поради действието на промяната на ГПК и посочения във въззивното решение срок за касационно обжалване, и за противоконституционност на промяната на чл. 280 ал. 2 ГПК. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИД ГПК, висящите производства се разглеждат по досегашния ред, която разпоредба е приложима за висящите дела към датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК. Към 21.ХІІ.2010 г. жалбоподателят не е упражнил правото си да обжалва въззивното решение с касационна жалба, няма висящо дело пред ВКС, поради което допустимостта на касационната му жалба от 14.ІІ.2011 г., се преценява съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК – и тъй като се обжалва въззивно решение по търговско дело с цена до 10 000 лв., касационната жалба е недопустима.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 72 от 10.V.2011 г. по т.д. №320/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: