3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
гр. София, 04 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4973 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 23402/25.08.2016 г. на П. А. М. срещу въззивно решение № 1015/21.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 992/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с което като е отменено решение № 430/10.02.2016 г. по гр.д. № 6817/2015 г. на Районен съд- Варна, жалбоподателят е осъден да заплати на А. Й. Я. на основание чл.59 ЗЗД сумата 3140, 35 евро – обезщетение за ползването на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.379.1.6, представляващ жилище № 13 с площ от 94, 93 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], вх.А, за периода от 18.07.2012 г. до 17.06.2013 г. В частта, с която въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция по осъдителния иск с предмет дължимостта на обезщетение за сумата над 3140, 35 евро до размера на сумата 3 300 евро, съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Окръжен съд – Варна е неправилно и незаконосъобразно – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат единствено доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, без да е формулиран конкретен правен въпрос и без да е аргументирано приложението на някое от сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен, а страната е изложила само доводи и оплаквания, касаещи правилността на въззивното решение.
Ответникът по жалбата – А. Й. Я., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С предварителен договор от 25.11.2008 г., сключен между А. Й. Я. и П. М., страните се задължили за заменят притежаваните от тях недвижими ипоти – апартамент в [населено място] срещу ј ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ VII-13, находящо се в [населено място], на [улица]. Договорено било, че до оформянето на замяната с нотариален акт, касаторът П. М. ще ползва апартамента, получен при сключването на предварителния договор, без да заплаща наем. Впоследствие, А. Я. развалил предварителния договор с едностранно изявление, връчено на насрещната страна на 22.11.2010 г. С влязло в сила на 18.07.2012 г. решение по гр.д. № 2495/ 2010 г. на ОС – Варна е отхвърлен предявения от М. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор; а с решение по гр.д. № 946/ 2011г. на ОС – Варна, влязло в сила на 08.01.2015 г., П. М. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението на процесния апартамент на собственика му – А. Я.. Установено е още, че на 17.06.2013г. владението на имота и ключовете, осигуряващи достъп до апартамента са предадени от ответника на А. Я.. При тези факти, съдът е приел, че осъщественото в периода от 18.07.2012г. до 17.06.2013г. ползване на имота от М. е без основание и последният е осъден да заплати на собственика обезщетение в размер на сумата 3140, 35 евро.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
Както се посочи и по-горе, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както в документа, озаглавен „изложение”, така и в касационната жалба, страната е изложила единствено доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство и за необоснованост на изводите на съда относно дължимостта на обезщетението за ползване на недвижимия имот. Не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с цифрово посочените основания по чл.280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. При липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставки за селектиране на подадената касационна жалба.
Искането за присъждане на разноски за касационното производство е основателно за сумата 500 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.9, ал.3 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за М., дължимо на адв. К. М. за осъществено на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. процесуално представителство на ответника по касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1015/21.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 992/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА П. А. М., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5, със съдебен адрес – [населено място], [улица] – адв. Пл. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ал.2 ЗАдв., да заплати на адв. К. М. от АК – В., с адрес – [населено място], [улица], разноски в размер на сумата 500 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.