О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 07.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 03.08.2009 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 462 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.1т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”П”АД, със седалище с. А., община П. против определение на Пазарджишкия окръжен съд № 124 от 23.02.2009 год., постановено по в. ч.гр.д. № 89/ 2009 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу разпореждане на ПРС от 15. 12. 2008 год. по ч.гр.д. № 1988/2008 год., с което на осн. чл.415, ал.1 ГПК е указано на същия, че може да предяви иск относно вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, оспорена с възражението на длъжника, като внесе допълнителна държавна такса.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.
Според частния жалбоподател изводът на ПОС за необжалваемост на постановеното от ПРС разпореждане не намира опора в процесуалния закон, тъй като с него са установени факти с правно значение- валидно направено правопогасяващо изявление т.е. прието е, че същото отговаря на изискванията на процесуалния закон относно активно легитимираното да го направи лице, срока, в който може да бъде заявено и установената от закона форма, срещу които частният жалбоподател е възразил, позовавайки се на нищожността му.
Допълнителен аргумент според наведените в частната жалба доводи за допустимост е, че при отсъствие на предоставена от закона възможност на първоинстанционния съд да преценява редовността на подадено от длъжника в производството по чл.410 и сл. ГПК възражение по чл.414 ГПК, то задължение на въззивната инстанция е да укаже на заявителя оправомощеният да извърши тази преценка съд в образуваното пред него производство по чл.278 и сл. ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С постановеното прекратително за производството по образуваното пред него в. ч.гр.д. № 89/2009 год. определение състав на Пазарджишкия окръжен съд за първи път се е произнесъл по допустимостта на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу разпореждане на ПРС по ч.гр.д. № 1988/2008 год. за внасяне на допълнителна държавна такса, поради което същото подлежи на обжалване пред ВКС на осн. чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Следователно постановеният от ПОС съдебен акт не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК и предпоставките за допускане на касационно обжалване като неотносими към настоящето производство не следва да бъдат обсъждани.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно ПОС е счел, че постановеното от ПРС разпореждане, с което на осн. чл.415, ал.1 ГПК е указано на заявителя в образуваното по реда на гл. ХХХVІІ от ГПК заповедно производство по ч.гр.д. № 964/ 2008 год., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе допълнителна държавна такса е от категорията съдебни актове по движение на делото, които не подлежат на последващ инстанционен контрол -не е изрично предвиден такъв от законодателя и нямат преграждащ за развитие на делото ефект.
Законосъобразно е разбирането на ПОС, че доколкото по силата на процесуалното правило на чл.414, ал.1,пр.2 ГПК обосновка на подаденото в производството по чл.410 и сл. ГПК възражение на длъжника не се изисква, извън правомощията на съда в заповедното производство, сезиран със същото е да преценява основателността му, извън възложената му от закона служебна проверка за формалната му редовност по см. на чл.414, ал.2 ГПК, която в случая е осъществена, предвид следващото я по време процесуално действие – дадени на заявителя указания по на чл.415, ал.1 ГПК.
Следователно отсъствието на изрично предвидена от законодателя възможност за обжалване на резултатите от осъществената в заповедното производство формална проверка на редовността на заявеното от длъжника възражение по чл.414, ал.1 ГПК, както и обстоятелството, че когато те са положителни, т.е. възражението е прието за редовно, за заявителя съществува правна възможност за защита по реда на исковото производство, обосновава правен извод, че постановеното от ПРС разпореждане, за което по силата на препращащата норма на чл.279 ГПК правно важими са правилата за обжалване на определенията, не подлежи на последващ инстанционен контрол, вкл. по съображения за отсъствие на преграждащ за развитие на производството негов ефект.
Доколкото всички останали доводи на частния жалбоподател, вкл. свързани с недействителност на заявеното от длъжника по реда на чл. 414, ал.1 ГПК възражение, размера на дължимата допълнителна държавна такса за предявяване на вземането по исков ред и пр. са въпроси, които подлежат на обсъждане в исковото производство, то те не могат да обусловят различен от изграденият от ПОС правен извод относно допустимостта на подадената въззивна частна жалба.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.278 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишкия окръжен съд № 124 от 23.02.2009 год., постановено по в. ч.гр.д. № 89/ 2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: