О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
[населено място] 09.06.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 337 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез управителя П., приподписана от адв.Г., срещу решение от 28.06.2016г., постановено по в.гр.д.№335/2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.12.2015г. по гр.д.№529/2015г. на Елинпелински районен съд в обжалваните части за уважаване на предявените от С. Д. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Д., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части, с които са уважени предявените от С. Д. Д. против [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №76/01.06.2015г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.7 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пресьор“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Установено е, че със заповед № 46/26.05.201 г. на управителя на [фирма] е наредено преместването на цялостната дейност на дружеството, считано от 27.05.2015г. от помещенията и производствената площадка в [населено място], [община], в помещения, разположени на производствената площадка на [фирма] в [населено място]. С писмо, връчено на работника на 26.05.2015г., работодателят го е уведомил, че производствената дейност на дружеството от производствена площадка [населено място] се премества в тази на [фирма] в [населено място], считано от 27.05.2015 г. Предложено му е да последва предприятието в [населено място], където да продължи да изпълнява възложената му работа. Изискано е становище от работника до приключване на работното време на същия ден – 26.05.2015г., като в противен случай е посочено, че ще се приеме наличието на отказ. Ищцата е представила на работодателя становище вх. № 041/27.05.2015г., в същото изрично е посочено, че ще последва предприятието при договаряне на условия с трудово-осигурителен /условия на труд; заплащане/ и социално-битов /жилище, транспорт, медицинско обслужване, училище, детска градина/ характер, за които да бъде сключено споразумение до края на работното време на 27.05.2015г. С уведомление изх. № 195/27.05.2015г., връчено на същата дата при отказ, работодателят е уведомил работника, че мястото му работа, считано от 28.05.2015г. се намира на посочен адрес в [населено място], при описан график на работа, както и че няма да й осигури превоз до същото и/или жилище. Със заповед № 76/01.06.2015 г. на управителя на дружеството – работодател, връчена на ищцата на 03.06.201 г., трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.7 КТ, считано от посочената дата. Като причина за прекратяване на правоотношението е посочено: преместването на предприятието изцяло, с всички свои производствени дейности от [населено място], [община], в [населено място], считано от 27.05.2015г.; на работника е било предложено да последва предприятието в [населено място], където да продължи да изпълнява възложената му работа, което не е било прието от последния.
В. съд е приел, че уволнението е незаконно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.7 КТ – преместване на предприятието и отказ на работника или служителя да го последва. Изложил е съображения, че в случая не е налице първият елемент на фактическия състав на посочената разпоредба предполага преместване осъществяването дейността на предприятието, включваща материално-техническа част /машини, съоръжения и суровини/, както и на работниците и служителите, участващи в извършването й. Прието е въз основа на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, изслушани в първоинстанционното и въззивното производство, писмените доказателства /констатациите в акта за установяване на административно нарушение/, както и от събраните гласни доказателства, ангажирани от ищеца /кредитирани от съда като кореспондиращи с експертните заключения по делото/, че само малка част от използваните от работодателя машини и съоръжения е била преместена в [населено място], а основната част от производствените машини и оборудване, описани в приложената таблица към заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, е останала в производствената база в [населено място]. Показанията на свидетелите, посочени от ответника-работодател, са преценени при условията на чл.172 ГПК, като е отчетена тяхната заинтересованост. Прието е, че не е налице и преместване в новото населено място на всички работници, с които работодателят е осъществявал дейността си до този момент. В. съд е приел, че не е налице и втория елемент на уволнението по чл.328, ал.1, т.7 КТ, който предполага наличието на отказ на работника или служителя да последва предприятието. Изложени са съображенията на съда, че е необходимо въз основа на писменото предложение на работодателя, да е обективирана от страна на работника ясно изразена воля, че не желае да последва предприятието в новото населено място. Този отказ трябва да бъде изрично изразен, ясен, категоричен и недвусмислен. В случая ищцата не е направила такъв отказ, а напротив – установено е със събраните писмени доказателства, че тя е изразила съгласието си да последва предприятието, като е поискала от работодателя да уговорят новите условия на труд и социално-битовите условия. С писмо от 27.05.2015 г. работодателят я е уведомил, че няма да й осигури превоз до новото място на работа и/или жилище, което да обитава в другото населено място, като не й е предоставил възможност изрично да заяви дали при тези условия поддържа съгласието си да последва предприятието в новото населено място. Прието е, че ответникът е упражнил правото си да уволни ищцата, без да е бил налице неин изричен отказ по смисъла на горната разпоредба, който да отговаря на описаните характеристики на волеизявлението на работника. Дори да се приеме, че това съгласие е било обусловено от настъпването на допълнителни условия, с които работодателят не се е съгласил, същият е следвало да предостави на работника възможност да изрази волята си по така направеното писмено предложение, което не е направил.
К., счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите: „какво представлява „преместване” на предприятието в друго населено място, по смисъла на чл.328 ал.1 т.7 КТ и изчерпва ли се с преместване на машините и работниците? Какво е съдържанието на понятието „изричен отказ” и дали липсата на изричен писмен отказ на работника представлява съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да същото да бъде дадено; как може да бъде принуден работника да изрази изричен отказ“; „защо се счита преместването за симулативно, след като няма работници на площадката в [населено място], а са назначени други на съществуващата от 2011г. площадка в [населено място] с цел съсредоточаване на производството за обединяване на дейността на дружеството“; „как трябва да бъде изразено съгласието за последване на предприятието от площадката в [населено място] в тази в [населено място], след като работниците са отказали да последват предприятието, което е станало причина работодателят да назначава необучени работници и докато се обучават производството е спряно за два месеца“; „какъв е разумният срок за изразяване на съгласие за последване на предприятие при липса на нормативно определен такъв и по какви критерии следва да се определи размера му“.
Поставените от касатора въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Първата част от първия от поставените от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд – съдът не е приел, че преместване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ е „еднозначно с преместването на машините и работниците“, какъвто е поставения от касатора въпрос. В останалата част този въпрос също не е разрешен от въззивния съд – въззивният съд не се е произнасял за необходимостта от изричен писмен отказ на работника. Следващите два поставени въпроси са конкретни фактически въпроси – относно фактите по спора, изразяващи се във фактическото преместване на предприятието и твърденията в тази насока на касатора, и касаят обосноваността на изводите на въззивния съд по делото – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, а не основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване /по наличието или липсата на каквото се произнася касационния съд в производството по чл.288 ГПК/. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК следва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Последните два от поставените от касатора въпроси не са разрешени във въззивното решение и не са стояли за разрешаване по конкретния спор. По конкретния спор е стоял за решаване и с въззивното решение е разрешен спорния по делото въпрос: когато даденото от работника съгласие да последва предприятието, е било обусловено от настъпването на допълнителни условия, с които работодателят не се е съгласил, следвало ли е работодателят да предостави на работника възможност да изрази волята си по така направеното писмено предложение. Освен това не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, както и да са от значение за развитие на правото – т.4 на ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че в хипотезата на обсъждания фактически състав предложението има за цел да изясни позициите на страните по трудовото правоотношение във връзка с продължаване на трудовоправната връзка между тях при ново условие – промяна на мястото на работа или евентуално да се изпълни процедурата по правомерното уволнение на работника или служителя, който не желае да последва предприятието в новото населено място, където то ще развива дейността си.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.06.2016г., постановено по в.гр.д.№335/2016г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Е. П., ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Д. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.11, сумата 800лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: