Определение №497 от по гр. дело №193/193 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 497
 
София,15.05.2010 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Елса Ташева
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                               Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 193 от 2010година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СНЦ”Д”-гр. Разград срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд, постановено на 12.11.2009г. по гр.д. №201/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен като неоснователен искът,предявен от СНЦ”Д” против А. Ч. и СНЦ”И” в качеството им на взискател и длъжник по изпълнително дело №112/2006г. по описа на ДСИ при РРС,за признаване за установено правото му на собственост върху движими вещи,обект на действия на принудително изпълнение,индивидуализирани като метална алуминиева конструкция с остъкления,находяща се на партерен етаж от административна сграда на ул.”Б”№2 в гр. Р..
К. основание за допускане на касационно обжалване се поставя на първо място въпросът за допустимостта на въззивното решение като се поддържа,че искът е предявен по реда на чл.336 ГПК/отм./,а е разгледан по реда на чл.97 ГПК/отм./. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл по приложимостта на чл.92 ЗС,чл.79 ЗС и по въпроса възможно ли е взискателят да насочи изпълнение върху постройки или подобрения, направени върху земя и в сграда,собственост на трето лице,по които според касатора е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа се също така,че разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. С. Ч. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от СНЦ”Д” иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че процесните вещи не са загубили самостоятелното си значение,въпреки че посредством тях се обособява офис в І етаж на сградата,собственост на СНЦ”Д”,тъй като не са трайно прикрепени към самата сграда и биха могли да бъдат демонтирани без да се повреди главната вещ. С оглед на това и с оглед същността на установените между СНЦ”Д” и СНЦ”И” договорни отношения е прието,че тези вещи не са загубили характера си на самостоятелни движими вещи,имат самостоятелно и независимо от сградата,в която са монтирани,значение и принадлежат на С. ”И”,доколкото с договор от 01.09.1998г. изрично е признато самостоятелното значение на процесните вещи и принадлежността им към патримониума на СНЦ”ИСА”.
На първо място следва да се отбележи,че въпросът за правната квалификация на предявения иск вече е поставян на разглеждане в производството пред ВКС при предходното разглеждане на делото,когато е прието,че искът правилно е квалифициран като положителен установителен иск. Така поставеният от касатора въпрос,обуславящ и допустимостта на въззивното решение,е преклудиран и не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.92 ЗС и чл.79 ЗС с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение по гр.д. №2077/1966г. на І ГО на ВС,в което е прието,че собствеността върху постройка отделно от собствеността върху мястото може да се придобие освен по способите,посочени в чл.63 ЗС и по давност,като доводът,че този въпрос обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване е свързан с изложеното оплакване за липса на произнасяне по направеното възражение за придобивна давност. Липсата на произнасяне от въззивния съд по въпроса дали процесните вещи са били придобити по давност от СНЦ”ДНТ” обаче не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като този довод е наведен от процесуалния представител на СНЦ”ДНТ” след приключване на съдебното дирене във въззивното производство при повторното разглеждане на делото от въззивния съд и изразеното от въззивния съд становище,че не дължи произнасяне съответствува на указанията,дадени в т.6 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,съгласно които възражението за изтекла придобивна давност може да се прави за първи път пред въззивната инстанция само като отбранително средство,т.е. само от ответник по предявен иск или срещу направено правопогасяващо възражение. Като основание,на което ищецът претендира да е носител на правото,предмет на спора,доводът може да се въвежда само до приключване на устните състезания в първоинстанционния съд.
Поставеният от касатора въпрос за възможността взискателят да насочи изпълнението върху постройки или подобрения,направени върху земя и в сграда,собственост на трето лице,също не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по настоящето дело,дори по този въпрос да е налице противоречива практика на съдилищата,тъй като е извън спорния предмет. За основателността на предявения установителен иск е ирелевантно с какви възможности разполага взискателят в изпълнителното производство. Дори да се приеме, че се поставя въпрос за естеството на обособяването на офис-помещението, а оттам дали същото представлява подобрение или не,следва да се отбележи,че така поставеният въпрос е фактически и следва да бъде разрешен на основата на установените по делото факти и обстоятелства, както е сторил в случая и въззивния съд.
Поддържаната от касатора теза за произнасяне на въззивния съд по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК също не може да бъде споделена. Разпоредбите на чл.79 ЗС,чл.92 ЗС и чл.97 ЗС не са неясни, непълни, нито противоречиви и по приложението им съдилищата са се произнасяли многократно.реждащите възможността за придобиване право на собственост чрез присъединяване,приращение или по давност разпоредби на ЗС не сочат с оглед особеностите на конкретния казус на необходимост от промяна на установената практика на съдилищата,нито за осъвременяване на даваното от практиката тълкуване. Решението на въззивния съд съответствува на константната практика по приложението на чл.97 ЗС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.11.2009г. по гр.д. №201/2009г. по описа на Разградския окръжен съд по подадената от СНЦ”Д” касационна жалба вх. № 4941/19.12.2009г.
Определението е окончателно.
 
Председател: Членове:
 

Scroll to Top