3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София, 01.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 752 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 250 от 04.11.2016г. по т.д. № 420/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, в която е потвърдено решение № 129 от 18.02.2016г. по т.д. № 689/2015г. на Варненски окръжен съд в частта, в която касаторът е осъден да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ на Емилия Ж. А. и на Г. Ж. Г. обезщетение за претърпени душевни болки и страдания вследствие смъртта на майка им К. Е. Г., починала при ПТП на 28.08.2013г., за разликата над 40 000 лева до 90 000 по всеки иск, ведно със законната лихва от 28.08.2013г. до завеждане на исковата молба за разликата над 6 847,67 леда до 15 407,25 лева, както и в частта, в която касаторът е осъден да заплати на Емилия Ж. А. на основание чл.226 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 330,80 лева до 641,77 лева, както и законна лихва за периода от 30.08.2013г. до завеждане на исковата молба за разликата над 23,58 лева до 61,68 лева.
Касаторът излага твърдения за неправилност на изводите на въззивния съд по спорния по делото въпрос относно тежестта на нарушението, извършено от пешеходец при пресичане на пешеходна пътека, без същият да се съобразява с предписанието на светлинния забранителен сигнал за преминаване и без да се съобразява с разстоянието до приближаващия автобус, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че след като пресичането се извършва на пешеходна пътека, дори и то да е на забранителен сигнал, пешеходецът се ползва с предимство да премине. Излага и съображения за неправилност на въззивното решение поради определяне на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Абсолютно ли е правото на пешеходеца да премине през пешеходна пътека и при условие, че сигналът на пътен светофар забранява това, и длъжен ли е водачът на МПС да го пропусне?
2. Предимството като субективно право на един участник в движението и конкретно МПС да премине през определено място на платното за движение дерогира ли абсолютното право на пешеходеца да премине върху пешеходна пътека, независимо от указанията на сигнализацията на светофара?
Касаторът излага съображения за неправилност на изводите на въззивния съд във връзка с поставените въпроси, въз основа на които е обоснован по-малък принос на пострадалата пешеходка, и поради твърди, че поставените въпроси са от съществено значение за изхода на конкретното дело и са разрешени в обжалваното решение в противоречие с точните предписания на закона, като постановеното решение допринася за създаване на съдебна практика, която противоречи на точния смисъл на закона.
Ответниците Емилия Ж. А. и Г. Ж. Г. оспорват касационната жалба, като правят възражение за липса на основание за допускане на касационен контрол. Твърдят, че въззивният съд не е се произнесъл по формулираните от касатора правни въпроси, както и че не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като позоваването на нея е бланкетно и липсва обосновка с какво произнасянето по поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи, че по въпросите дали пешеходецът има право на предимство при пресичане на пешеходна пътека, дали то е абсолютно, какви са задълженията на водачите на МПС при преминаване пред пешеходна пътеки и др. е налице и задължителна съдебна практика на ВКС – ТР № 2/2016г. на ОСНК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението, след обсъждане на събраните по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните, е приел за безспорно установено наличието на правопораждащия фактически състав за основателността на прекия иск на увредените ищци срещу застрахователя, както и че дължимото обезщетение при съобразяване на установените в съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД критерии възлиза на 120 000 лева за всеки от ищците.
По спорния въпрос за наличието на принос за увреждането от страна на пострадалата пешеходка и неговия размер, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка, обсъждайки ангажираните по делото доказателства. Приел е, че с оглед установения механизъм на настъпване на ПТП пострадалата пешеходка е предприела пресичане на [улица], [населено място], движейки се по пешеходна пътека, и в момент, в който се е намирала на разделителния остров между двете платна на булеварда, при последвала смята на сигнала на светофарната уредба /от зелен разрешителен на червен забранителен сигнал за пешеходци/, вместо да изчака следващия зелен сигнал на това безопасното място, е навлязла във второто пътно платно за движение и продължила движението си по пешеходната пътека, където водачът на автобула, предприел маневра завой наляво, я е ударил. Приел е, че водачът е предприел маневрата на жълт сигнал на светофарната уредба, без да спре на стоп линията и да изчака подаването на сигнал на светофарната уредба, разрешаващ преминаването, и при навлизане на пътното платно е възприел със закъснение пресичащата пешеходка като опасност за движението, предприел е екстремно спиране на автобуса, но въпреки това е настъпил удар. Въз основа на изложеното е достигнал до извод, че пострадалата е нарушила задълженията си по чл.113, ал.1, т.3, предл. 1 и т.1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на процесното ПТП. При оценявяне на приноса на пострадалата въззивният съд е изложил съображения, че с оглед всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил инцидентът и тежестта на допуснатите от двамата участници нарушения, следва да бъде възприет определеният от първоинстанционния съд принос в размер на 25%. Посочил е, че поведението на делинквента, което се субсумира от реализираните нарушения на чл.119, ал.1 ЗДвП, чл.119, ал.4 ЗДвП, чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП, установени от наказателния съд, в много по-голяма степен е предизвикало настъпването на ПТП. Изтъкнал е, че водачът е предприел маневра завой наляво на жълт сигнал на светофарната уредба, без да спре на стоп линията и да изчака подаването на сигнал, който му разрешава преминаването, както и че при навлизане на пътното платно в близост до пешеходна пътека, при вече наличен сигнал на светофарната уредба, разрешаващ му преминаване, същият е бил длъжен, но не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, която е възприел със закъснение. Съобразил е и това, че вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е значителна по-голяма от тази на пешеходците.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси по начина, по който са формулирани, не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съд и в този смисъл не са обусловили изхода на спора. Те са поставени във връзка с изводите на въззивния съд по въпроса за съотношението на приноса на двамата участници в настъпилото ПТП. Въззивният съд не е приел, че правото на пешеходеца да премине през пешеходна пътека при условие, че сигналът на светофарната уредба забранява това, е абсолютно, нито е приел, че предимството на водача на МПС да премине през определено място на платното за движение се дерогира от абсолютното право на пешеходеца да премине върху пешеходната пътека, независимо от указанията на сигнализацията на светофара. Съдът е приел, че пострадалата пешехода е допуснала нарушение на чл.113, ал.1, т.3, предл. 1 и т.1 ЗДвП, като е предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, но при червен забранителен сигнал на светофарната уредба и без да съобрази разстоянието и скоростта на приближаващия автобус, което е обусловило и извода му за наличие на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредата. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за съотношението на приноса на двамата участници в процесното ПТП е обусловен от преценката на конкретните факти по делото, в това число тежестта на установените с влязла в сила присъда нарушения на водача на автобуса, както и че същият е предприел маневра завой наляво в близост до пешеходна пътека на жълт сигнал на светофарната уредба, без да спре на стоп линията и да изчака подаването на сигнал, който му разрешава преминаването, и не е възприел своевременно пешеходката, пресичаща на пешеходната пътека, което е довело до настъпване на удара. От друга страна, не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. По поставените въпроси е налице постоянна практика на ВКС – ТР № 2 от 22.12.2016г. по т.д. № 2/2016г. на ОСНК, от която въззивният съд не се е отклонил.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответниците разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 04.11.2016г. по т.д. № 420/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: