3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 10.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 374 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б. Х. М. от [населено място], приподписана от адв. Г. С., против определение № 8718 от 4 юни 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 319 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е отменено разпореждане от 13 октомври 2009 г. по гр.д. № 41031 по описа за 2009 г. на районния съд в [населено място] за отхвърляне на искане на П. Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. М. за сумата от 70 хиляди лева и лихва за забава и вместо него е постановено да се издаде в полза на Д. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото противоречи на чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като доказателства за настъпване на един от фактите по посочения текст липсват; след като настъпването на нов юридически факт липсва, то заявителя не може да се ползва от правата по чл. 417 и сл. ГПК и спорът следва да се разреши в спорно исково производство; независимо, че страните са уговорили месечни вноски и възможност да се иска предсрочно незабавно връщане на цялата сума, не са настъпили други обстоятелства или факти и не са налице предпоставките за уважаване на искането на заявителя за издаване в негова полза на изпълнителен лист. В молба-уточнение, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът П. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Д., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на твърдяно от молителя неизпълнение на задължение на длъжник по договор за заем с уговорката за право на заемодателя да иска предсрочно незабавно изпълнение на цялата заета сума или на целия остатък от дълга, без да е необходимо да отправят покана за предсрочно плащане в случай, че заемателите забавят заплащането на която и да е месечна погасителна вноска; правните последици от това условие възникват с настъпването му, тъй като самото задължение е срочно; неизпълнението е отрицателен факт и не подлежи на доказване като такъв от заявителя, а положителният правопогасяващ факт на изпълнение се доказва от длъжника и то в спорно исково производство; изрична уговорка за обезщетението за мораторна лихва не е необходима, защото тя се дължи по силата на закона и без да се уговаря.
К. съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, тъй като частната жалбоподателка не е ангажирала общото основание за допускане на касационното обжалване.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които се иска от съда по основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК. Заявяването, че с определението си въззивният съд се е произнесъл от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не представлява поставяне на процесуалноправен или материално правен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С частната жалба се сочат само оплакванията на частната жалбоподателка срещу изводите на въззивния съд и се поддържат като правилни тези на районния съд, което е на практика позоваване на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, без да е поставен какъвто и да е правен въпрос, на който ВКС да може да отговори, тъй като частната жалбоподателка не е посочила по съответния начин обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд в тълкуването му на уговорките между страните и съответните им последици. Както разрешава т. 1 от ТР № 1 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но само може да го уточни и конкретизира. Липсата на зададен въпрос обаче пречи да се извърши посоченото уточняване и конкретизация. Ето защо атакуваното определение на въззивния съд не може да се допусне до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № № 8718 от 4 юни 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 319 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: