О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
[населено място], 13.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1694/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Път инвест“ООД /н/ и Н. Б. С. против решение №23/13.02.2018г. по в.т.д.№343/17г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №105 от 19.06.2017г. по т.д.№157/2014г. на Окръжен съд Плевен,с което е обявено на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Път инвест“ООД/н/ извършеното от дружеството на 01.10.2012г., погасяване чрез плащане на изискуемо парично задължение в размер на сумата 188 015,83 лв. към Н. Б. С., произтичащо от четири договора за заем и анекси към тях и договор за прехвърляне на вземане от 08.10.2011г. ; Н. С. е осъдена да заплати за попълване масата на несъстоятелността на „Път инвест“ООД/н/ посочената сума,както и държавна такса за двете инстанции.
В касационните жалби /еднотипни по съдържание и искания/ са изложени доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение.Твърденият порок се обосновава с неправилно тълкуване и приложение на нормата на чл.646 ал.5 ТЗ, изключваща определена категория плащания от приложното поле на т.3 на чл.646 ал.2 ТЗ.
Ответниците по касационните жалби „Алфа банк“АД Гърция /ищец в първоинстанционното производство/ и „Юробанк България“АД /трето лице-помагач на страната на ищеца/ в писмени отговори /също с идентично съдържание/ изразяват становища за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на изложените в жалбите доводи срещу правилността на въззивното решение.
Синдикът на „Път инвест“ООД/н/ – В. С. е представила писмен отговор само на касационната жалба , депозирана от дружеството в несъстоятелност, считайки я за неоснователна.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и съобразно изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което ги намира за допустими.
При преценката си за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение настоящият състав съобрази следното:
Производството пред Плевенски окръжен съд е образувано по искова молба на „Алфа банк“АД срещу „Път инвест“ООД/н/ и Н. Б. С. с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ /а в условията на евентуалност спрямо този иск – чл.646 ал.2 т.1 ТЗ/ и чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД.Наведени са твърдения за извършено от първия ответник в полза на втория погасяване на изискуемо /евентуално неизискуемо/ негово парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността и в 6-месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ и е направено искане за обявяването му за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността по специалния,предвиден в чл.646 ал.2 ТЗ ред. Първата инстанция е уважила така предявените искове.
За да потвърди решението на окръжния съд Великотърновски апелативен съд е приел за установени с безспорни доказателства, ангажирани в производството пред първата инстанция, обстоятелствата по наличие на заемни правоотношения между първия ответник и Д. Б. Б. ,срокът за връщане на сумите по които е до 30.09.2012г.,като с договор за цесия от 08.10.2011г. вземанията на Б. за главница и лихви са прехвърлени на втората ответница С.; отделно от това последната е кредитор по други два договора за заем с „Път инвест“ООД,падежът на вземанията по които е определен на 01.09.2012г.; плащането на общия размер на така възникналите вземания на С. за главница и лихви е извършено по банков път на 01.10.2012г.; на 30.11.2012г. ищецът „Алфа банк“АД е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Път инвест“ООД,по която е образувано т.д.№269/12г. по описа на ПлОС,а с влязлото в сила положително за кредитора решение началната дата е определена на 06.01.2012г. При така възприетата за установена фактическа обстановка съдът е направил изводи за допустимост на предявения главен иск по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и за наличие на визираните в разпоредбата предпоставки за неговото уважаване,тъй като е налице плащане на изискуемо вземане , извършено от длъжника в т.нар. „подозрителен период“ преди подаването на молбата за откриване на производството по неговата несъстоятелност. Възражението на ответника С., поддържано в хода на делото пред двете инстанции,че , тъй като изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и е извършено в 30-дневен срок след неговия падеж,са налице предпоставките на чл.646 ал.5 ТЗ, е разгледано от въззивния съд като допустимо. Прието е,че плащането е в рамките на 30 – дневния срок,но не е в кръга на обичайната дейност на длъжника. За да аргументира последния извод, апелативният съд,констатирайки липса на легална дефиниция на понятието „обичайна дейност“, е приложил по аналогия разпоредби на Закона за счетоводството, като е приел,че обичайната дейност на едно търговско дружество по смисъла на ТЗ са извършваните от него регулярни търговски сделки – продажби на стоки,услуги и др. , свързани с осъществяването на предмета на дейност на търговеца,в резултат на които се получават приходи от стопанската дейност. Като е направил констатация за регистрирания в Търговския регистър предмет на дейност на ответника „Път инвест“ООД, ВтАС е намерил,че поемането на задължения по парични заеми и връщането им не може да бъде счетено като „обичайна дейност“ на длъжника,независимо дали получените заеми са били използвани за изпълнение на текущи плащания,тъй като това обстоятелство характера на тези договори. Тъй като е осъществен фактическият състав на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и липсват предпоставки за прилагане на изключението на ал.5 на същия член,съдът е прогласил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника на 01.10.2012г. плащане в полза на ответницата С..Искът за връщане на платеното в масата на несъстоятелността също е уважен с оглед акцесорния му характер.
Предпоставките за допускане на решението до касационен контрол се обосновават в приложените към двете касационни жалби писмени изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /също с идентично съдържание/ с твърдения,че в решението си ВтАС се е произнесъл по значимите за изхода на делото материално-правни въпроси „Какви действия и сделки следва да се определят като действия и сделки,извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията действия и сделки,извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца и какъв е обхватът на действията и сделките,попадащи в дефиницията на чл.646 ал.5 ТЗ „в кръга на обичайната дейност на длъжника“? и „В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките,които обслужват основната му дейност и са свързани с нея,в това число договори за заеми,средствата по които са изразходени за обслужване на основната дейност на дружеството и извършването на плащания на парични задължения,произтичащи от такива договори?“. За обосноваване наличието на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускането на касационния контрол касаторите изтъкват липсата на установена практика на ВКС по въпросите и необходимост от недопускане нееднакво третиране на извършени от длъжника плащания при прилагането на изключението по ал.5 на чл.646 ТЗ. Наведени са и твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в това,че съдът е направил противен на заключението на вещото лице извод,че сделките,по които е извършено плащането,не попадат в кръга на обичайната дейност на длъжника.
Макар разрешаването на поставените от двамата касатори въпроси да е обусловило крайния извод на въззивния съд в постановеното от него решение,с което общият критерий, въведен с разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК и разяснен в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, се счита осъществен, касационните жалби не следва да бъдат допуснати до касационен контрол,поради липса на надлежно обоснована допълнителна предпоставка за извършването на селекцията. Нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е цитирана формално без да се излагат съображения във връзка с твърдението,че произнасянето по тези въпроси с решението на ВКС би било от значение за точното прилагане на закони или за развитието на правото,тъй като е налице необходимост от тълкуване по причините и с целите,посочени в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до предпоставката за допустимост,въведена с третото предложение от новата ал.2 на чл.280 ГПК,предпоставки за нейната приложимост също не са налице. Понятието „очевидна неправилност“, предвид въвеждането му от законодателя като отделно основание,по което касационната инстанция се произнася във фазата преди да вземе отношение по съществото на спора, следва да се отграничава от общото основание за неправилност,предвидено в чл.281 т.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта – без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Наличието на сочената предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е приложил към фактите правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на касаторите в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи която и да е от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до твърдение за несъобразяване на въззивното решение с прието по делото доказателствено средство – заключение на вещо лице /още повече,че в сочената като релевантна част от него това заключение касае извод,който не е от компетентност на вещото лице,а на съда/.
Изложеното налага настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23/13.02.2018г. по в.т.д.№343/17г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.