О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
[населено място] , 15,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2138/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №2147/23.06.2016г.,постановено по ч.гр.д.№2604/2016г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу протоколно определение на СГС от 01.03.2016г. по гр.д.№2455/14г.,с което производството по делото е оставено без движение с указания за довнасяне на държавна такса. Изложени са доводи,че въззивният съд неправилно е приел необжалваемост на определението, което според частния жалбоподател е такова по чл.70 ал.2 ГПК.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да разгледа подадената от [фирма] /ответник по исковете/ частна жалба срещу определението на СГС,с което производството по делото е оставено без движение с указания за довнасяне на държавна такса по единия от исковете – за предаване държането на недвижим имот по съображения, че това определение не е от категорията обжалваеми съдебни актове.
Определението на САС е правилно.
Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези – когато определението е преграждащо по-нататъшното развитие на делото или в случаите,изрично посочени в закона. Постановеното от СГС определение,атакувано пред въззивния съд, не попада в нито една от двете категории съдебни определения,а представлява такова по движението на делото. В случая се касае до нередовност при сезирането на СГС с исковата молба – невнесена в пълен размер държавна такса по единия от предявените искове,за което съдът е длъжен да следи служебно по всяко време до приключването на делото с акта по същество /чл.129 ал.4 от ГПК/.За определенията,с които се констатира такава нередовност и се оставя производството без движение с указания за отстраняването й законодателят не е предвидил изрично обжалваемост. Атакуваното протоколно определение не попада в хипотезата на чл.70 ал.2 ГПК, доколкото не е постановено въз основа на изявление на ищеца,с което е направено увеличаване цената на иска. Поради това правилно САС е отказал да разгледа подадената от частния жалбоподател частна жалба.
Предвид това,определението на Софийски апелативен съд подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2147/23.06.2016г.,постановено по ч.гр.д.№2604/2016г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.