О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София 15.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. д. № 397 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от П. В. К. от[населено място] срещу определение № 5465 от 12.04.2010 г. по ч. гр. дело № 4007/2010 г. на С. градски съд, в частта му, с която е постановено внасяне на парична гаранция от 3000 лв. по допуснатото обезпечение на иска с пр.осн.чл.108 от ЗС, предявен от жалбоподателката П. В. К. против Е. С. А. и Г. В. А., чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот – дворно място от 490 кв.м., съставляващо парцел XXI-174 от кв.24 по плана на[населено място], Б., ведно с двуетажна вилна сграда с гараж на площ от 60 кв.м., построена в описания имот. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени определението в обжалваната част, като незаконосъобразно. Жалбоподателката поддържа, че поисканото обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху процесния имот следва да се допусне, без да се постановява внасяне на гаранция от същата.
Ответниците по частната жалба Е. С. А. и Г. В. А. не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба, подадена от П. В. К. е процесуално недопустима по следните съображения:
Определение от 02.04.2010 г. по ч. гр. дело № 4007/2010 г. на С. градски съд, в частта относно определената парична гаранция, вносима от касаторката П. К. е постановено по подадена частна жалба от последната срещу определение от 08.10.2009 г. по гр. дело № 32695/2009 г. на С. районен съд, с което е оставено без уважение искането й за допускане на обезпечение на предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС срещу ответниците по частната жалба Е. и Г. А.. С посоченото определение С. градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадена частна жалба от молителката-ищца срещу определение на С. районен съд, като първоинстанционен съд, с което молбата за допускане на обезпечение на предявен иск е оставена без уважение.
Съгласно разпоредбите на чл.274, ал. 3 ГПК две групи определения подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 ГПК. Първата група са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, а втората група са определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства.
Определението, постановено от въззивния съд по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение не прегражда по-нататъшното развитие на делото и поради това не е от категорията на тези, визирани в чл.274,ал.3,т.1 ГПК съдебни актове, нито е от категорията съдебни актове, визирани в чл.274,ал.3,т.2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма.
Определенията, постановени по молба за допускане на обезпечение не отговарят на изискванията на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, тъй като обезпечението на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото, чрез налагане на обезпечителни мерки и така да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство целят да се запази непроменено фактическото и правно положение в хода на висящия исков процес относно спорното право. Обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес и доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото и с изпълнителния процес.
Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Като взема предвид изложеното и даденото тълкуване в ТР № 1/21.07.2010 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд.
В настоящият случай определението на С. градски съд от 12.04.2010 г. по ч.гр. дело № 4007/2010 г. в обжалваната му част не подлежи на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по частна жалба срещу определение на С. районен съд като първоинстанционен съд.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу определение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане подадената частна жалба с вх. № 35270/14.05.2010 г. от П. В. К. от[населено място], [улица], ет.4,ап.62 срещу определение № 5465 от 12.04.2010 г. по ч. гр. дело № 4007/2010 г. на С. градски съд, в частта му, с която е постановено внасяне на парична гаранция от 3000 лв. по допуснатото обезпечение на иска с пр.осн.чл.108 от ЗС, предявен от жалбоподателката П. В. К. против Е. С. А. и Г. В. А., чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот – дворно място от 490 кв.м., съставляващо парцел XXI-174 от кв.24 по плана на[населено място], Б., ведно с двуетажна вилна сграда с гараж на площ от 60 кв.м., построена в описания имот, като процесуално недопустима и прекратява производството по гр.дело № 397/2010 г. на ВКС II г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: