О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
С., 16.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №2306/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане №715 от 28.03.13г. по т.д.596/12г. на Варненски апелативен съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, съдия при Варненски апелативен съд е върнал касационната жалба на настоящият жалбоподател против решение от 27.12.2012г. по т.д.596/2012г. на Варненски апелативен съд, като е приел, че вземането по всяка една от фактурите, обективиращи процесните плащания са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на Д. Д. в качеството му на синдик на [фирма] – [населено място] / н./ против настоящия жалбоподател и [фирма] / н./ по искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ– за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] – цар К./н/извършените от длъжника действия след началната дата на несъстоятелността – 01.01.2009г. – парични плащания в полза на [фирма] по 8 броя фактури/ подробно описани/ за осъществена покупко- продажба на горива, платени по банков път, на обща стойност 8458.18лв. и по 10 бр. фактури/ подробно описани/, обективиращи покупка на горива, платени в брой, на обща стойност -7091.04лв.,като всяка една от фактурите е на стойност под 10000лв.При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно е прието от администриращия жалбата съд недопустимост на касационния контрол.Спорът е по търговско дело, по което съдът извършва преценка за основателността на предявените искове по отношение на всяко плащане, осъществено след началната дата на неплатежоспособността. Така са разгледани и предявените искове в настоящия случай от съдилищата. Следователно, предмет на въззивното решение са били обективно съединени искове, с предмет търговски спор и цена на всеки един от тях под 10000лв., което води до извод, за правилност на постановеното разпореждане. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС – напр. определение №276/04.10.2012г.по т.д. 769/12г. на ВКС, ІІ т.о., определение №150/28.05.2013г. по т.д. №816/12г. на ВКС, Іт.о. и др.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №715 от 28.03.13г. по т.д.596/13г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: