О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София, 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 532/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Л. И. от [населено място] срещу въззивно решение от 02.04.12г., постановено по гр.д.№ 11724/11г. на Софийския градски съд, ІVа въззивен състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 30.06.11г. по гр.д.№ 23669/10г. на Софийския районен съд, 52 с-в, с което е допусната съдебна делба между М. Л. С. и Ж. Л. И. на УПИ ІІІ-122, кв.58 по плана на [населено място], кв.К. с площ от 640 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с тавански етаж при равни квоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на Л. Р., починал през 1997г. и С. Р., починала през 2006г. и че понастоящем е съсобствен между страните, които са техни дъщери, при равни права. Прието е също, че партерния и таванския етаж на сградата представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и че ответницата Ж. И. не е придобила по ? ид.част от тях по давност, тъй като до 2006г. в партерния етаж е живяла майката на страните и тя не е упражнявала фактическа власт върху него, по отношение на таванския етаж е била държател на притежаваната от нейната сестра част от имота, а не неин владелец, доколкото по делото не е установено тя да е манифестирала воля да владее целия имот за себе си. По отношение на дворното място съдът е приел, че в случая то представлява прилежаща част към сградата, а не самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не може да бъде придобито по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за придобиване на имот по давност и нейното приложение, както и по процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Ответницата по жалбата М. С. счита, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК задължителни разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Релевираното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая поставените от касаторката въпроси са твърде общо формулирани, поради което същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Освен това същата се позовава на противоречие на въззивното решение с четири определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, които не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не е налице и противоречие на въззивното решение с представеното решение № 166 по гр.д.№ 6240/07г. на ВКС, ІІ г.о., което се отнася до различна хипотеза.
С оглед на казаното подадената от Ж. Л. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 02.04.12г., постановено по гр.д.№ 11724/11г. на Софийския градски съд, ІVа въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.