О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София, 19.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3195/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Йорданка Я. М. от [населено място] срещу постановеното от Окръжен съд – Разград въззивно решение № 17 от 04.07.2018 г. по в. т. д. № 24/2018 г. в частта за обезсилване на решение № 357 от 01.12.2017 г. по гр. д. № 2012/2016 г. на Районен съд – Разград в частта, с която на основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС е признато за установено по отношение на „У. Б.” АД, М. Д. М., Д. Д. М. и Р. А. Р., че Йорданка М. е собственик по давностно владение на 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 61710.505.422.3.35 с предназначение жилище – апартамент, попадащ в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор № 61710.505.422, с административен адрес [населено място], [улица], вх.В, ап.5, ведно с прилежащото му избено помещение № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и О., и на 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 6170.502.6406.1.44 с предназначение жилище – апартамент, попадащ в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 61710.502.6406, с административен адрес [населено място], [улица], ап.44, ведно с прилежащото му избено помещение № 44 и съответните идеални части от общите части на сградата и О., и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на предявените по реда на чл.225 ГПК искове за установяване право на собственост.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и бланкетно на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „У. Б.” АД – [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответниците по касация М. Д. М., Д. Д. М. и Р. А. Р. не заявяват становища по допускането на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване в частта относно исковете за собственост при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по в. т. д. № 24/2018 г. е образувано пред Окръжен съд – Разград по въззивна жалба на „У. Б.” АД срещу решение по гр. д. № 2012/2016 г. на Районен съд – Разград, с което е отхвърлен предявеният от „У. Б.” АД против М. Д. М., Д. Д. М. и Р. А. Р. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на разпоредителна сделка – договор за продажба, с 1/6 ид. част от описани в диспозитива на първоинстанционното решение имоти в [населено място], сключена между М. М. и Д. М. по време на брака й с Р. Р., и на основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС е признато за установено по отношение на „У. Б.” АД и ответниците – физически лица, че собственик по давностно владение на прехвърлените с разпоредителната сделка идеални части от имотите е Йорданка Я. М., която е встъпила главно по реда на чл.225, ал.1 ГПК в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
С решение № 17 от 04.07.2018 г. Окръжен съд – Разград е отменил решението на Районен съд – Разград в частта за отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД и е обявил сключеният между ответниците М. М. и Д. М. договор за продажба с предмет 1/6 ид. част от индивидуализираните в решението недвижими имоти за недействителен по отношение на ищеца „У. Б.” АД в качеството му на кредитор на продавача М. М.. Със същото решение Окръжен съд – Разград е обезсилил решението на Районен съд – Разград в частта относно предявените от Йорданка М. по реда на чл.225, ал.1 ГПК искове за установяване право на собственост върху прехвърлените с договора идеални части от имотите и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо, след като е приел, че не са били налице процесуалните предпоставки на чл.225, ал.1 ГПК за главно встъпване и за приемане на установителните искове за съвместно разглеждане в едно общо производство с иска по чл.135 ЗЗД.
За да мотивира недопустимостта на производството в частта относно исковете на главно встъпилото лице, въззивният съд е съобразил целта на иска по чл.135 ЗЗД, последиците от евентуалното му уважаване и изискванията, с които процесуалният закон обвързва главното встъпване като способ за самостоятелна защита на субективни материални права. Въззивният съд е изложил съображения, че искът по чл.135 ЗЗД е облигационен и че неговото уважаване или отхвърляне е обусловено единствено от установяване на предпоставките от фактическите състави на чл.135 ЗЗД, но не и от принадлежност на правото на собственост върху имота, обект на извършената от длъжника разпоредителна сделка. Посочил е, че обявяването на „увреждащата” сделка за недействителна на основание чл.135 ЗЗД рефлектира само в отношенията между длъжника и неговия кредитор, за които няма значение дали прехвърленият имот е собственост на длъжника или на трето лице. Възприел е разрешението, че въпросът дали при уважаване на иска имотът може да бъде върнат в патримониума на длъжника, не е предмет на исковото производство, в което се разглежда искът по чл.135 ЗЗД, а на изпълнителното производство, в което при уважен иск по чл.135 ЗЗД и насочване на принудително изпълнение върху имота действителният собственик може да защити правата си по специалния ред, предвиден в чл.435, ал.5, изр.2 ГПК – чрез обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез предявяване на владелчески иск в случай на пропускане на срока за обжалване на изпълнителните действия. Относно главното встъпване, позовавайки се на указанията в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че задължително изискване за неговата допустимост е наличието на тъждество между заявеното право на встъпващия и правото, претендирано по първоначалния иск. Като е изходил от изложените съображения, въззивният съд е формирал извод, че поради липсата на тъждество между защитаваните с иска по чл.135 ЗЗД и с исковете по чл.124, ал.1 ГПК права и интереси и уредения в закона специален ред за защита на заявените от главно встъпилото лице права на собственост, не е осъществено основанието по чл.225, ал.1 ГПК за конституиране на Йорданка М. като главна страна в заведеното от „У. Б.” АД дело и решението на първоинстанционния съд е недопустимо в частта, с която са разгледани недопустимо съединените с първоначалния иск по чл.135 ЗЗД искове за собственост. Въззивният съд е развил и мотиви за неоснователност на исковете на главно встъпилото лице, които нямат значение за изхода на делото с оглед прекратяването на производството по тези искове.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е посочила като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следния въпрос : „Допустимо ли е главно встъпване по реда на чл.225 ГПК от страна на трето лице, което твърди да е собственик на процесните имоти, предмет на предявен иск по чл.135 ЗЗД”. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката в определение № 17/18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 4567/2015 г. на ВКС, І г. о., определение № 11/06.01.2017 г. по ч. т. д. № 1796/2016 г. на ВКС, І т. о., и определение № 682/18.12.2015 г. по ч. т. д. № 2405/2015 г. на ВКС. Бланкетно се твърди и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираният в изложението въпрос не може да предпостави допускане на възизвното решение до касационно обжалване, тъй като е от значение за правилността на решението и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Отговорът на въпроса предполага преценка дали въззивният съд правилно е отрекъл допустимостта на предприетото от касаторката главно встъпване и на предявените по реда на чл.225 ГПК установителни искове за собственост. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Независимо от изложеното, дори въпросът да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не е доказана специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка – противоречие с практиката на ВКС.
Процесуалната фигура на главното встъпване по чл.225 ГПК е изяснена в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.9б, в която е прието, че чрез предявяване на искове по реда на чл.225 ГПК срещу ищеца и ответника по висящо дело главно встъпилото лице претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Въззивното решение е постановено в съответствие с даденото от ОСГТК на ВКС разрешение, тъй като отричането на допустимостта на предявените по реда на чл.225 ГПК искове за установяване право на собственост е обусловено от извода, че претендираните с исковете права не са предмет на правния спор, въведен с първоначално предявения иск по чл.135 ЗЗД, и не са противопоставими на страните по него.
Определенията, с които касаторката е обосновала допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не доказват релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. С определение № 17/18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 4567/2015 г. на ВКС, І г. о., е даден отговор на въпроса допустимо ли е главно встъпване в производство по предявен иск за принадлежност на правото на собственост върху недвижим имот в хипотеза, при която искащите да встъпят главно лица заявяват свои самостоятелни права само върху идеална част от спорния имот. В определение № 682/18.12.2015 г. по ч. т. д. № 2405/2015 г. на ВКС, І т. о., е разгледан въпроса допустимо ли е главно встъпване по реда на чл.225 ГПК от акционер в акционерно дружество във висящо производство по предявени срещу дружеството искове с правно основание чл.71 ТЗ. Предвид предмета на спора по всяко от посочените дела, формираната с определенията съдебна практика е неприложима към спора, по повод на който е постановено обжалваното въззивно решение, и не подкрепя основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно в мотивите към определенията е изразено принципно становище, че във всички случаи допустимостта на главното встъпване по реда на чл.225 ГПК е предопределена от възможността претендираните от главно встъпващото лице самостоятелни права да се противопоставят на правата, предмет на защита с първоначално предявените искове. Аналогично становище е застъпено и в обжалваното решение, с което въззивният съд е преценил главното встъпване като недопустимо поради непротивопоставимост на правата на собственост, претендирани с предявените по реда на чл.225 ГПК искове, на защитаваните с иска по чл.135 ЗЗД права на първоначалния ищец. С определение № 11/06.01.2017 г. по ч. т. д. № 1796/2016 г. на ВКС, І т. о., не е допуснато касационно обжалване на атакуваното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение на въззивен съд, поради което същото не формира практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че изразеното в мотивите към определението становище – че лицето, което се легитимира като приобретател на правото на собственост върху недвижим имот, по отношение на който има висящо исково производство по чл.135 ЗЗД, и с оглед правата си на собственост цели да осуети успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, би могло да встъпи като трето лице – помагач във висящото производство, но не и да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Разград не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на производството по чл.290, ал.2 ГПК касационна проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил решението си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторката се е позовала на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, без да посочи пороци, насочващи към очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и не намира основание да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства отразеното в приложената към отговора на касационната жалба фактура № 08050/27.09.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 891.96 лв. с ДДС да е платено реално по вписания във фактурата начин – чрез превод по банкова сметка, или в брой.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Разград решение № 17 от 04.07.2018 г. по в. т. д. № 24/2018 г. в частта, с която е обезсилено решение № 357 от 01.12.2017 г. по гр. д. № 2012/2016 г. на Районен съд – Разград в частта, с която на основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС е признато за установено по отношение на „У. Б.” АД, М. Д. М., Д. Д. М. и Р. А. Р., че Йорданка М. е собственик по давностно владение на 1/6 ид. част от описаните в диспозитива на решението самостоятелни обекти с жилищно предназначение с административни адреси [населено място], [улица], вх.В, ап.5, и [населено място], [улица], ап.44.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :