1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр.София, 20.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3964/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение на Варненски апелативен съд № 475 от 17.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 401/ 2017 г., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу определение на Шуменски окръжен съд от 13.06.2017 г. по гр.д.№ 144/ 2017 г. С акта от 13.06.2017 г. окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, прекратил пред себе си производството по подадената от [фирма] жалба срещу решение на Шуменски районен съд от 14.02.2017 г. по гр.д.№ 2495/ 2016 г. и върнал делото на първоинстанционния съд с указания за проверка спазването на срока за подаване на жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като го лишава от всякаква защита. Според него актът на въззивната инстанция, с който същата прекратява производството пред себе си и връща делото на първоинстанционния съд, подлежи на обжалване. В мотивите на този акт е взето становище, че жалбата е просрочена, следователно той решава въпроса с допустимостта й и е обжалваем. Поради това моли касационният съд да отмени определението на апелативния съд и да разпореди разглеждане на частната му жалба по същество.
Ответната страна А. П. Н. не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но за неоснователна.
[фирма] е ответник по гр.д.№ 2495/ 2016 г. на Шуменски районен съд, по делото е постановено решение на 14.02.2017 г., с което предявените искове са уважени. Дружеството е подало въззивна жалба срещу неблагоприятното за него решение, по която е образувано гр.д.№ 144/ 2017 г. на Шуменски окръжен съд. Въззивната инстанция е приела, че районният съд не е изпълнил при администриране на жалбата задълженията си да провери дали същата е подадена в срок и с определение от 13.06.2017 г. е прекратила образуваното пред нея производство и е върнала делото за извършване на дължимите съдопроизводствени действия. В изпълнение на дадените указания, с разпореждане от 14.06.2017 г., районният съд върнал жалбата като просрочена. [фирма] не е обжалвало разпореждането от 14.06.2017 г. То е подало частна жалба срещу определението на окръжния съд от 13.06.2017 г., която е оставена от апелативния съд без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение по съображения, че обжалваният акт не е преграждащ.
Определението е правилно. Законът не урежда възможност за инстанционен контрол върху всички постановени от съдилищата актове, а само върху тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл.274 ал.1 т.1 ГПК) или които законът изрично посочва като обжалваеми (чл.274 ал.1 т.2 ГПК). Самостоятелното обжалване на останалите определения на съда е недопустимо, а подадените частни жалби не подлежат на разглеждане по същество. Определението, с което въззивният съд констатира неизпълнение на задълженията на първата инстанция по администриране на жалбата и с което делото се връща на тази инстанция за изпълнение на тези задължения, нито е изрично предвидено като обжалваемо, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото. Производството продължава с действията на първостепенния съд по изпълнение на дадените от въззивния задължителни указания. Прегражда по-нататъшното развитие на делото разпореждането на първата инстанция, с което жалбата се връща като просрочена, но неговата законосъобразност не е предмет на разглеждане в настоящето производство. Частна жалба срещу това разпореждане [фирма] не е подало, а подадената частна жалба срещу определението на окръжния съд от 13.06.2017 г. не подлежи на разглеждане по същество, защото то не е обжалваемо. До същия извод е достигнал апелативният съд, мотивирайки обжалваното определение, поради което няма основание за неговата отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски апелативен съд № 475 от 17.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 401/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: