О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 23.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2027/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от [фирма]- [населено място], против Разпореждане №2245 от 17.03.2015 год., постановено по въззивно частно гражд.дело № 544/2015 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба вх.№7767/16.03.2015г. на [фирма] против Определение №586/4.03.3015г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съобщението за Е.-стил” О. за Определение №586/4.03.3015г. не е било връчено на представител на дружеството или на упълномощено лице, поради което не може да се приеме, че частната касационна жалба е просрочена. Същевременно се поддържа, че връщането на касационната жалба е постановено от незаконен състав – еднолично, а не от състав от трима съдии. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Пловдивски ОС за администриране на частната касационна жалба против Определение №586/4.03.3015г.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна по частната жалба Потребителна кооперация „Напредък” – [населено място]. В отговора се твърди, че частната жалба е недопустима, тъй като същата не отговаря на законовите изисквания по чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на частната жалба, свързани със становището, че съобщението за Определение №586/4.03.3015г. е получено редовно от упълномощено от [фирма] лице. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че атакуваното разпореждане е постановено от незаконен състав. Претендират се съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна по жалбата, намира следното:
Частната жалба на [фирма] е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274 ал.2 изр.1 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Неоснователно е възражението в отговора на частната жалба, че същата е недопустима, тъй като не отговаря на законовите изисквания по чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Производството по чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 ГПК не изисква наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, респ. не изисква представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
По същество частната жалба на „Е.-стил” е неоснователна. Не се спори между страните, а и от приложените съобщение и пощенски плик с пощенско клеймо се установява, че частната касационна жалба против Определение №586/4.03.3015г. е подадена от [фирма] след изтичането на седмодневния срок от получаване на съобщението за определението от лицето Д. Д.. Настоящият състав намира, че уведомяването на 5.05.2015г. на жалбоподателя за Определение №586/4.03.3015г. е редовно по следните съображения:
Съобщението е връчено на лицето Д. Д. на адреса на седалището на [фирма], вписан в търговския регистър – [населено място], [улица] ет.3 ап.5. Д. Д. собственоръчно е написал в разписката, че е пълномощник и се е подписал срещу задължението да предаде съобщението на адресата. В частната жалба жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства, че лице с името Д. Д. не работи или не живее на посочения адрес. Като се има предвид обстоятелството, че Д. Д. редовно е получавал съобщения за [фирма] /освен на 5.03.2015г. също и на 19.03.2015г., на 14.04.2015г., на 20.04.2015г./, както и че на 27.01.2015г. лично е наредил плащането по банков път на дължимата държавна такса от [фирма] за частната касационна жалба, следва да се приеме, че съобщението е получено от лице, което и било във връзка и в състояние да го предаде на адресата.
В съобщението връчителят не е отбелязал лицето Д. Д. да е служител или работник, съобразно разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че на адреса на управление на дружеството съществува негова канцелария, в която присъстват лица от кръга на посочените в т.50 ал.3 ГПК, т.е. работници или служители на търговеца, не може да се приеме, че връчването е следвало да бъде извършено на такова лице. Този извод следва и от разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК, предвиждаща залепване на уведомление при липса на съгласие на някой, който да получи съобщението. Ето защо, получаването на съобщението от лицето, намиращо се на адреса, изразило съгласие да го получи и предаде и декларирало собственоръчно, че е упълномощено от търговеца да получи съобщението / и доколкото не се установява обратното/, следва да се прецени като редовно и пораждащо предвидените в закона последици / в аналогичен смисъл е Определение №681/11.10.2010г. по ч.т.д.№583/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.о./.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че връщането на касационната жалба е следвало да бъде постановено от троен съдебен състав. В т.10 от Тълкувателно решение №1/2013г. по т.д.№1/2013г. В., ОСГТК е прието, че разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба или частната касационна жалба, следва да бъдат постановявани еднолично.
Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Не следва да се присъждат съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в полза на Потребителна кооперация „Напредък” – [населено място], тъй като от една страна няма данни за направени съдебни разноски в настоящото производство от Коооперацията, и от друга страна не е налице хипотезата по чл.78 ал.8 ГПК – отговорът на частната жалба е изготвен и представен от името на председателя на Кооперацията, а не от юрисконсулт.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2245 от 17.03.2015 год., постановено по въззивно частно гражд.дело № 544/2015 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба вх.№7767/16.03.2015г. на [фирма] – [населено място], против Определение №586/4.03.2015г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: