2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 443/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 498
гр. София, 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 443 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
С две частни касационни жалби М. Р. А. и Севдалин А. А. обжалват определение № 765 от 20.05.2011 г. и разпореждане № 1116 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1056/10 г. на Пловдивски апелативен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на актовете.
Ответникът по жалбите Е. К. Р. оспорва същите.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и са процесуално допустими.
По жалбата срещу определение № 765 от 20.05.2011 г.
Видно е от данните по делото, че Е. Р. е предявил срещу Севдалин А. и М. А. частичен иск по чл. 72 ЗС за 25 100 лв. и евентуален иск по чл. 59 ЗЗД за същата сума. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени. В. съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която частичният иск по чл. 59 ЗЗД срещу Севдалин А. е отхвърлен и го е уважил изцяло. Осъдил е Севдалин А. да заплати на Е. К. 4 355 лв. разноски за двете инстанции. В срока по чл. 248 ГПК М. А. и Севдалин А. са подали молба за изменение на решението в частта му за разноски. С обжалваното определение въззивният съд е осъдил Е. Р. да заплати на М. А. и Севдалин А. общо 5 000 лв. разноски за двете инстанции. С частната касационна жалба М. А. и Севдалин А. искат присъждане на още 1 000 лв. разноски. Определението е законосъобразно. Видно е от данните по делото, че касаторите са направили общо 10 000 лв. разноски за двете инстанции във връзка с предявените срещу тях два обективно съединени иска. Тъй като единият от исковете е уважен, законосъобразно съдът е осъдил ищеца да заплати 5 000 лв. разноски за двете инстанции.
По жалбата срещу разпореждане № 1116 от 26.07.2011 г.
М. А. и Севдалин А. са обжалвали решение № 116 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 1056/10 г. на Пловдивски апелативен съд. С разпореждане № 597 от 15.04.2011 г. съдът е оставил касационната жалба без движение, като е указал на касаторите да представят изложение и да внесат 30 лв. д. т. по сметка на ВКС. С “допълнително становище” касаторите са представили вносен документ и изложение. С разпореждане от № 767 от 20.05.2011 г. жалбата отново е оставена без движение, тъй като изложението не отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК. С обжалваното разпореждане съдът е върнал жалбата като нередовна, тъй като не е представено мотивирано изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира че въззивният съд правилно е върнал касационната жалба. За да може ВКС да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, е необходимо към жалбата да бъде приложено изложение, в което касаторът да формулира правен въпрос и да обоснове наличие на едно или повече основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съдебна практика. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, съдът съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако те не бъдат отстранени, съгласно чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК, жалбата се връща. Депозираното изложение към касационната жалба не съдържа правни аргументи и доводи. Приподписването на жалбата от лице с юридическо образование и внасянето на държавна такса не е достатъчно за да се приеме че нередностите, посочени в разпореждането на съда, са отстранени. В изпълнение на указанието на съда касаторите са посочили основания за касационно обжалване поради неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. След като касаторът не е формулирал съществен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение и не е обосновал на кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване, разпореждането за връщане на жалбата е законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 765 от 20.05.2011 г. и разпореждане № 1116 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1056/10 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: