Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4051_16_opr_288_109zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 24.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4051 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Х. срещу въззивно решение от 09.11.2015 г. по гр.д. № 588 /2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд, г.о. с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на Б. Г. Х. срещу Д. А. И. (починал в хода на производството след постановяване на въззивното решение и заместен от Е. Д. И.), А. И. Н. и Р. А. И. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят действията, с които пречат на собственика Б. Х. да ползва пълноценно имота си – урегулиран поземлен имот (УПИ) в [населено място], индивидуализиран в решението, като ответниците премахнат за тяхна сметка жилищната сграда и плътна ограда, построени незаконно в техния урегулиран поземлен имот, индивидуализиран в решението, който е съседен на този на ищеца,
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Писмен отговор срещу жалбата е подала насрещната страна Р. А. И.. С него оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали отговори,
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване и по обусловен от първия иск негаторен иск.
Въззивният съд е обсъдил доводите на на жалбоподателя Б. Х., които са за неправилно приложение от първоинстанционния съд на материалния закон и необоснованост.
Така от правна страна въззивният съд е приел следното:
Сградата на ответниците е построена през 1962 г. въз основа на одобрени строителни книжа преди ищецът да придобие имота си. Укрепването и е извършено през 1987 г. въз основа на проект, разрешение и е търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване. Оградата е изградена в имота на ответниците въз основа на и в съответствие със строително разрешение – не е налице незаконен строеж. Не е доказано твърдението на ищеца Б. Х., че от сградата падат в имота на ищеца сняг и дъждовна вода и че подпорната стена засенчва имота му, нито по какъвто и да е начин ответниците да пречат на ищеца да ползва собствения си имот. Изводът на съда е, че не е налице виновно или неоснователно действие, с което ответниците са попречили на ищеца да упражнява правото си.
В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания, че първоинстанционният съд не е направил изчерпателен доклад по чл.146 ГПК, че непълният доклад е сериозно процесуалното нарушение, и че въззивният съд не е отстранил процесуалното нарушение – не е върнал делото на първоинстанционния съд за допълване на доклада му.
Жалбоподателят твърди, че действията на въззивния съд представляват процесуални нарушения и са в противоречие с решение № 114 от 26.10.2012 г. по т.д. № 907 /2011 г., ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав приема, че в тези твърдения (доводи) се съдържа изваден от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, който уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. на ОСГК на ВКС, е : дали въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е върнал делото на първоинстанционният съд за допълване на доклада му.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е обсъждал доводи за процесуални нарушения на първоинстанционния съд и не е следвало да обсъжда такива, тъй като във въззивната жалба на Б. Х. не се съдържат доводи за процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му.
Действията на въззивния съд са в точно съответствие с приетото с т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК: Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Тълкувателното решение е прието след посоченото от жалбоподателя решение и преди завеждането на делото, с него практиката на съдилищата е уеднаквена.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът Р. И. иска жалбоподателят да бъде осъден да и заплати адвокатското възнаграждение на назначения и по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител. Искането е основателно и следва да бъде уважено за сумата 500 лева съгласно чл.9,ал.3 от НМРАВ. Останалите насрещни страни не претендират разноски, не са представили нито списък, нито доказателства за уговорени и /или заплатени разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.11.2015 г. по гр.д. № 588 /2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд, г.о. по касационната жалба на Б. Г. Х.
Осъжда Б. Г. Х. да заплати сумата 500 (петстотин) лева по сметка на Пернишкия окръжен съд за възнаграждение за касационната инстанция на назначения на Р. А. И. по реда на чл.47,ал.6 ГПК процесуален представител.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.