1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр.София, 25.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3804/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение на Добрички окръжен съд № 500 от 28.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 379/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Балчишки районен съд от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 428/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по предявените от частния жалбоподател искове против Б. М. и А. Х. М. за сумата 11 583,89 лв, претендирана солидарно от двамата ответници и представляваща дължими вноски за управление и поддържане на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за период 2012 – 2018 г., поради международна некомпетентност на българския съд.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел за приложими разпоредбите на Регламент 1215/ 2012 г. и се позовал на общото му правило, че искове срещу лица с местоживеене в държава – членка се предявяват в тази държава, ако не са предвидени изключения. Според него вземанията, предявени за защита пред българския съд, произтичат от водене на чужда работа без натоварване, защото имат за източник решение на Общо събрание на Е. собственост (ОС ЕС). За тези вземания е приложим Регламент 864/ 2007 г., който позволява искове за такива вземания да се предявяват в държавата по местонахождение на имота. Като приел обратното, въззивният съд постановил неправилно определение, което касаторът моли да бъде отменено и делото да бъзе върнато за разглеждане на спора по същество. Като основание за допускане на касационния контрол поставя въпроси, които следва да бъдат уточнени (съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОКГТК, ВКС) в следния смисъл: материалноправните въпроси какъв е характерът на отношенията между етажните собственици при предявени искове за заплащане на разходи за общи части; претенцията за заплащане на такива разходи следва ли да се квалифицира като водене на чужда работа без пълномощие; и процесуалноправните въпроси и попадат ли в изключенията по чл.7 т.2 от Регламент 1215/ 2012 г. исковете срещу етажни собственици за заплащане на дължими вноски за управление и поддръжка на общи части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване” и приложими ли са за тези искове разпоредбите на Регламент 864/ 2007 г. Счита, че въззивният съд е разрешил материалноправните въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а за процесуалноправните поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Гр.д.№ 428/ 2018 г. е образувано пред Балчишки районен съд по предявени осъдителни искове от частния жалбоподател срещу Б. М. и А. Х. М.. Претендирана е солидарно от двамата ответници (като собственици на самостоятелен обект в ЕС Търговско-рекреативен комплекс „М. с.”, [населено място]) сумата 11 583,89 лв, представляваща дължими вноски за управление и поддържане на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за период 2012 – 2018 г. Задължението се претендира като възникнало от решение на ОС ЕС, взето на 27.04.2011 г. Районният съд приел, че искът трябвало да бъде предявен пред съда по местоживеене на ответника, съгласно чл.4.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тъй като ответниците са с местоживеене в И. и не са налице предвидените в раздел ІІ от Регламента изключения, обосноваващи компетентност на съд в друга държава – членка, то предявеният иск е недопустим поради международна некомпетентност на българския съд. По частна жалба на [фирма] срещу това определение е образувано гр.д.№ 379/ 2018 г. на Добрички окръжен съд, който с определение от 28.08.2018 г. потвърдил преграждащия акт по същите съображения. Допълнил също, че разпоредбите на Регламент 864/ 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения не са приложими за настоящия спор, тъй като предявените за защита вземания не произтичат от деликт, водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора материалноправни въпроси не са обуславящи. За спора е без значение какъв е характерът на отношенията между етажните собственици при предявени искове за заплащане на разходи за общи части, тъй като по настоящето дело не са заявени претенции за възстановяване на разходи за общи части. Предявени са искове за защита на права, чиито източник се претендира да е сделка – решение на ОС ЕС. Не са изложени твърдения за права, възникнали от извъндоговорен източник, включително от направени разходи за подобрения на общи части от някои от етажните собственици без решение на ОС ЕС, в който случай биха били приложими правилата за гестията.
Процесуалноправните въпроси са обуславящи, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОКГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. По отношение на процесуалноправните въпроси тези предпоставки не са налице, тъй като правните норми относно компетентността и приложимото право за задължения, възникнали от сделки, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Задълженията, възникнали от сделки, нямат характер на „вреди” и затова не могат да попаднат в изключенията по чл.7 т.2 от Регламент 1215/ 2012 г. Разпоредбите на Регламент 864/ 2007 г. са относими за определяне на приложимото право, но нямат отношение към определянето на компетентния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Добрички окръжен съд № 500 от 28.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 379/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: