ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№498
София, 29.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 530/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. с. гр. П. против определение № 818 от 31.07.2009 год. по ч. гр. д. № 629/2009 год. на Пловдивския апелативен с. , с което е потвърдено определение № 1* от 22.05.2009 год. по гр. д. № 2972/2008 год. Пловдивския окръжен с. , с което е оставена без уважение молбата на Р. с. гр. П. за възстановяване на пропуснат от него в качеството му на ответник по гр. д. № 2972/2008 год. срок за обжалване на поставеното от съда на 20.02.2009 год. решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въпроса, кого е налице непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, като основание за възстановяване на пропуснат установен от закона срок е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Евентуално, ако се приеме, че е налице формирана практика на Върховния касационен с. по този въпрос поддържа разрешаването му от въззивния с. в противоречие с установената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи определение по ч. гр. д. № 92/2009 год. на ВКС по приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК и определение по ч. гр. д. № 333/2003 год. на ВКС по приложението на чл. 37 и сл. ГПК (отм.).
Върховният касационен с. , състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния с. , с което е разрешен спор по същество в производство по възстановяване на срок намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да остави без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на пропуснат срок, въззивният с. е посочил, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, като основание за нейното уважаване. Съчетанията от обстоятелства, на които се е позовал молителят – излизане в болнични на съдия П. , на която било възложено проследяване на процесуалните срокове по дела, подготвяне на отговори, подаване на писмени защити и жалби, за гледане на болно дете в периода 16.03. – 24.03.2009 год. и командироването на председателя и на двамата зам. председатели на Пловдивския районен с. за периода 18.03. – 20.03.2009 год. не покриват изцяло срока за обжалване на решението по гр. д. № 2972/2008 год. на Пловдивския окръжен с. , който е започнал да тече на 06.03.2009 год. (решението е съобщено на страната на 05.03.2009 год.) и е изтекъл на 19.03.2009 год. Дори да се приеме, че само ръководството на съда е което може да посочи процесуален представител за изготвяне на жалбата, то дните 16 март и 17 март са били достатъчно време да се предприемат действия за това. Това виждане на съда обосновава, че при по-добра организация страната е могла в рамките на срока за обжалване да предприеме съответните процесуални действия по обжалване на решението, при което сочените обстоятелства не са били непредвидими, които не са могли да бъдат преодолени.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 64 ГПК уреждаща условията за възстановяване на срока не е нова правна норма и по приложението и има създадена трайна съдебна практика. В този смисъл поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, кога е налице непредвидено обстоятелство, което не е могло да бъде преодоляно не е от значение за развитие на правото, тъй като не е свързано с непълнота на закона или необходимост от негово тълкуване. В случая спора не е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика, относно характера на обстоятелствата, като непредвидени и непреодолими. Тези обстоятелства винаги са изненадващи по характер, поставят страната в обективна невъзможност да извърши съответното процесуално действие, поради което процесуалното и бездействие в рамките на срока за обжалване е извинително. Когато страната не е била в обективна невъзможност да упражни в срока процесуалното си правомощие по обжалване на решението, пропущането не е извинително. В настоящия случай решаващият с. е приел точно това, с което закона е приложен точно и решението не е постановено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 64 ГПК. Това изключва хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представената съдебна практика, касае случай различен от настоящия, при който внезапността на заболяването на страната съвпада с началото на срока за обжалване и фактически покрива същия, като е отчетен характер на заболяването и напреднала възраст на заболялото лицето, което е изпаднало в обективна невъзможност да извърши съответното процесуално действие в рамките на срока от седем дни.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което, Върховният касационен с. , състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 818 от 31.07.2009 год. по ч. гр. д. № 629/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ