О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 05.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 746 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат А. Б., с вх.№20941 от 06.08.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, срещу решение №1105 от 27.06.2012 г. по в.гр.д.№1503/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №940 от 08.03.2012г. по гр.д.№18070/2011 г. на Пловдивския районен съд, VІІ Гр.състав, с което е уважен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК] от [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 12 981.60 лв.- главница, представляваща дължима цена на доставени стоки по фактура, ведно със законната лихва от 08.06.2011 г., сумата 213.34 лв. мораторна лихва, както и сумата 864 лв. разноски по делото, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №7106 от 09.06.2011 по ч.гр.д.№10334/2011 г. на Пловдивския районен съд на основание чл.410 ГПК. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на 24 040 кг пшеница с цена 12 981.60 лв. , предмет на фактура №4347/04.04.2011 г. С осчетоводяването й и включването й в дневника за покупки по ДДС на [фирма] ответника е доказано предаването на стоката от ищеца, както и приемането й от ответника, поради което на основание чл.327, ал.1 ТЗ той дължи заплащането на цената й.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото исковата молба не е била връчена на служител на дружеството, поради което е бил лишен от право на отговор. Позовава се на допуснато нарушение на чл.266, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е отказал без уважение доказателствените искания в тази насока. Поставя следните правни въпроси: 1.”В случай, че в първото по делото съдебно заседание ответникът е направил възражение за нередовно връчване на исковата молба, но не е ангажирал доказателства за това си твърдение, следва ли съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК да му даде съответните указания?” и 2. Дали забраната по чл.266, ал.1 ГПК се отнася само до установяване на правно релевантни факти, които са от значение за предмета на спора, или се отнася и до установяване на обстоятелството, че исковата молба не е редовно връчена на ответника?”. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е изложил съображения за твърдяната недопустимост на обжалваното решение. Доколкото съдът е длъжен да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение/т.1 ТР1-2010-ОСГКТК/, ВКС в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.270, ал.3 ГПК, обуславящи евентуална недопустимост на обжалваното съдебното решение.
Първият формулиран от касатора правен въпрос, сочещ на евентуално задължение на съда по реда на чл.146, ал.2 ГПК да дава указания на ответника, че за твърдяното от него нередовно връчване на препис от исковата молба не сочи доказателства, не представлява общото основание за достъп до касация, защото не е от значение за изхода по конкретното дело. Нередовното връчване на препис от исковата молба, не води до нередовност на исковата молба/арг. от 129, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.127,ал.1 ГПК/, а само нередовната искова молба би довела до недопустимост на постановеното решение. Евентуалното нередовно връчване на препис от исковата молба би било от значение за възникване на правото на отговор за ответника /арг. от чл.131, ал.1 ГПК/ и последиците от неподаването му, каквито доводи касаторът не навежда.
Проверката за редовността и допустимостта на предявените искове се извършва в подготвителното заседание по чл.140 ГПК, каквато съдът е извършил и с която фаза се изчерпват задълженията му за проверка редовността на предявяването на иска, включваща и редовността на връчване на ответника и препис от исковата молба. Следващите процесуални действия на съда, каквото е и това по изготвяне на доклада, са насочени към подготовка за решаване на делото, поради което и задължението на съда по чл.146, ал.2 ГПК се отнася до ангажиране на доказателства по предмета на спора, а не до редовното възникване на процеса. При това чрез този въпрос касаторът се опитва да черпи права от собственото си процесуално бездействие.
За втория процесуалноправен въпрос за обхвата на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.266, ал.1 ГПК е ясна и категорична, поради което не се нуждае от изправително тълкуване. Съгласно нея и трайната съдебна практика по приложението й недопустими пред въззивния съд са такива факти и доказателства, които са били известни на страната. Твърдението на касатора за нередовното му връчване на препис от исковата молба е такъв известен на него факт, поради което се обхваща от преклузията на чл.266, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №1105 от 27.06.2012 г. по в.гр.д.№1503/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №940 от 08.03.2012г. по гр.д.№18070/2011 г. на Пловдивския районен съд, VІІ Гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: