О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 498
София,.05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 288/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Х” Е. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г от САК, срещу определение № 9* от 13.08.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 6 890/2009 г. в частта, в която е оставено в сила определение от 20.03.2009 г. по гр. д. № 39 768/2008 г. на Районен съд гр. С., 57 състав.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, с оглед допуснати нарушения на процесуалния закон.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, ал. 1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл на процесуалноправен въпрос от съществено значение за делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна, но е процесуално недопустима.
С обжалваната част на въззивното определение е оставено в сила определение от 20.03.2009 г. по гр. д. № 39 768/2008 г. на Районен съд гр. С., 57 състав, с което на основание чл. 420, ал. 1 ГПК е констатирано настъпилото по сила на закона спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ А. Б. , с рег. № 850 на КЧСИ и район на действие СГС.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал.2 ГПК не подлежат на касационен контрол. С тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производство, с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3, т.1 и 2 ГП Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Разпоредбата е аналогична с този по чл. 250 ГПК /отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е загубило сила.
Предвид изложените съображения, настоящия състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол, изоставяйки застъпваното до сега свое становище в обратен смисъл.
По изложените съображения настоящия състав приема, частната касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „Х” Е. гр. С. срещу определение № 9* от 13.08.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 6 890/2009 г. в частта, в която е оставено в сила определение от 20.03.2009 г. по гр. д. № 39 768/2008 г. на Районен съд гр. С., 57 състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: