О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
[населено място], 09.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1374/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. К. против решение №670/23.03.2017г. по гр.д.№5249/16г. на Софийски апелативен съд в частта му,с която след частична отмяна на решение №6180/21.07.16г. по гр.д.№6202/15г. на СГС предявеният от касаторката против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от присъдените от първата инстанция 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди ,причинени й в резултат на ПТП , настъпило на 01.10.2014г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, до 50 000 лв.,както и в частта му,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за разликата от 50 000 лв. до претендираните от ищцата 80 000 лв. В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение. Според касаторката присъденото застрахователно обезщетение е значително занижено с оглед причинените й тежки травматични увреждания , продължителното й лечение, дългия възстановителен период,който не е приключил и към момента, неотзвучаващите усещания за дискомфорт и болезненост,които не се очаква да затихнат в бъдеще. Същата счита,че наличието на предхождащи катастрофата здравословни проблеми не са във връзка с търпените болки и страдания,произтичащи непосредствено от увреждането,а присъденото обезщетение следва да бъде съобразено с предвидените от законодателя значително по-високи лимити на застраховката „Гражданска отговорност” в § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ,което въззивният съд не е взел предвид.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не се е ангажирал със становище по наведените основания за допускане на обжалването и по основателността на доводите за неправилност на въззивния акт,изложени в касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си за наличие на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат,след като е приел за безспорни и установени с доказателствата , събрани в производството пред първата инстанция, фактите по механизма на осъществяването на твърдяното ПТП,противоправното поведение,респ. вината на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, произлезлите от настъпилото застрахователно събитие вреди и причинно-следствената им връзка с деянието, въззивният съд е определил като спорни между страните въпросите за справедливия размер на следващото се на ищцата обезщетение и наличието,респ. липсата на съпричиняване от страна на пострадалата при настъпването на вредите. Обсъждайки вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд се е позовал на неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза. Взел е предвид констатациите за получените от ищцата в причинна връзка със злополуката закрито счупване на шийката на лява раменна кост и счупване на горното рамо на срамната кост вляво,довели до трайно затруднение в движението на крайниците за срок от 3 месеца; проведеното оперативно лечение на горния крайник и наложен постелен режим във връзка със счупването в таза; продължилите в резултат на увреждането болки и страдания в рамките на 3 месеца,през първия от които те са били с висок интензитет; наложилите се в лечебния и възстановителен период след ПТП медикаментозно лечение с обезболяващи, физиотерапия и рехабилитация; възможните остатъчни,търпими и в бъдеще болки в раменната става. Отчел е факта,че към момента на изготвяне на експертизата счупванията са зараснали дефинитивно,но движенията в раменната става се извършват в ограничен обем, а походката е затруднена.Последното,заедно със субективните оплаквания за изтръпвания и липса на сетивност на долните крайници, съдът е отдал и отчасти на установените от вещото лице съществуващи към датата на ПТП увреждания на лумбосакралните коренчета с неврологични усложнения и диабетна полиневропатия, ревматоиден артрит,претърпяна предходна операция на лява тазобедрена става. За да определи размера на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпените вреди съдът е съобразил възрастта на ищцата към момента на ПТП,вида, естеството и тежестта на получените увреждания,обема, продължителността и интензитета на причинените й от тях болки и страдания, вида на проведеното лечение,дискомфорта и ограниченията, които е понесла и които са останали да търпи в бъдеще. Намаляването на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение до 40 000 лв. и неоснователността на иска за разликата до предявения му размер от 80 000 лв. съдът е обосновал с утежненото отпреди катастрофата здравословно състояние на ищцата,което препятства пълното й възстановяване,както и посочения от експерта недълъг период на търпените по-сериозни болки и страдания. По въпроса за наличие на съпричиняване,въведен с възражение на ответното дружество,съдът , след подробно обсъждане на фактите,установени с експертно заключение и свидетелски показания, е приел ,че такова не е доказано.
В частта от касационната жалба,в която е обособено изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторката не е формулирала конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, а само са преповторени доводите,свързани с основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Тези твърдения не са относими към селективната фаза на касационното производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение,като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба.
Наред с това не се установява наличие на допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.За обосноваването му се твърди въззивния съд да е приложил критериите за справедливост в противоречие с възприетото в ППВС № 4/1968 г. и решение №749/05.12.08г. по т.д.№387/08г. на ВКС ІІ т.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Такова противоречие не се констатира.С посоченото решение на ВКС е дадено разрешение по процесуално-правен въпрос, който няма отношение към настоящия казус. Въззивното решение не се явява и в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.,доколкото в същото са изследвани всички релевирани от страната и доказани в производството обстоятелства,относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Във връзка с довода за несъобразяване на въззивния съд с лимитите на застрахователна отговорност, съгласно чл. 266 вр. с § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ /отм./,следва да се посочи,че това е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК,който е извън обхвата на настоящото производство по допустимост на обжалването. Отделно от това по този въпрос вече е налице задължителна съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – реш. № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. ВКС, реш. № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. на ВКС, реш. № 155/11.12.2012 г. по т. д. № 711/2011 г. и др., в които е възприето, че обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително претърпените вреди, съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя, които могат да бъдат преценявани само като ориентир при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение при формиране критерия за справедливост. Последното изключва възможността за еднозначен отговор по правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от конкретните факти по делото.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е само формално наведено в касационната жалба. Доводът,че с недопускането на решението в обжалваната му част до касационен контрол ще бъде нарушен чл.124 от Конституцията на РБългария не може да бъде разгледан като обосноваващ наличие на посочения допълнителен критерий,по отношение на който са приложими постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага като краен извода,че достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №670/23.03.2017г. по гр.д. №5249/2016г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.