О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 353 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 923/9.ІІІ.2009 г. на З. „Д” – гр. П., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Д от АК П. , против въззивното решение № 4* на Плевенския ОС, ГК, от 21.І.2009 г., постановено по гр. д. № 378/08 г., с което – на основание чл. 58, ал. 1 ЗК – са били отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на нейните кооператори, проведено на датата 15 април 2007 г.: за избор на председател на кооперацията и на членове на нейните управителен и контролен съвет.
Оплакванията на касатора З. „Д”-гр. Пордим са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на предявения от Б. С. Б. от гр. П. иск с правно основание по чл. 58, ал. 1 ГПК, с който тази конститутивна претенция да се отхвърли – като неоснователна и недоказана, вкл. ведно с присъждане в полза на кооперацията-касатор на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът З. „Д”-гр. Пордим поддържа, че налице била предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на касационната жалба по същество, защото с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по „материалноправен и процесуалноправен въпрос”, отнасящ се до това налице ли е било членствено правоотношение между тази кооперация, от една страна, ищеца Б. Б. и посочените в исковата му молба като член-кооператори лица – от друга. Този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. С. Б. от гр. П. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. И от АК- П. по основателността на оплакванията в жалбата на кооперацията-касатор, претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски за последните две инстанции.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на З. „Д”-гр. Пордим ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на обжалвалия търговец З. „Д”-гр. Пордим ще следва да бъде отказан, са следните:
Въпросът за активната легитимация на ищеца по всяко едно гражданско или търговско дело е винаги такъв по основателността на исковата претенция, поради което той наистина е едновременно и материалноправен и процесуалноправен. Това обаче съвсем не означава, че уважаването или отхвърлянето на иск с правно основание по чл. 58, ал. 1 ЗК, би могло да представлява въпрос, който при селектиране на касационните жалби да удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е такъв, който не само е релевантен за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще. Тази предпоставка за приложно поле на касационното обжалване се обективира само в хипотеза, когато е налице непълнота или неяснота в закона и това налага попълването, респ. преодоляването й, посредством тълкуване от страна на решаващия съд или когато съдилищата следва под напора на промени в дадени релевантни за практиката им обстоятелства, да изоставят едно свое трайно възприето тълкуване по даден въпрос, за да възприемат друго, различно от него. Такива твърдение обаче в изложението на кооперацията касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се поддържат.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от З. „Д”-гр. Пордим въззивно решение на Плевенския ОС.
При този благоприятен за ответника по касация изход на настоящето производство по чл. 288 ГПК, ще следва да му бъдат присъдени само направените за въззивната инстанция, разноски, възлизащи на 50 лв. /петдесет лева/, тъй като няма данни по делото, какви са разноските му за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4* на Плевенския окръжен съд, ГК, от 21.І.2009 г., постановено по гр. д. № 378/08 г.
О С Ъ Ж Д А З. „Д” – гр. П. да заплати на Б. С. Б., ЕГН ********** от същия град, ул. „И” № 75 сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща равностойността на направените от него съдебно-деловодни разноски във въззивното производство пред Плевенския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2