О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 01.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 712 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица] против решение № 95/20.10.2017 г. по гр.д.№ 252/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 201 от 31.05.2017 г. по гр.д.№ 1381/2016 г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областен управител на област – Бургас, че касаторът не е собственик на 7697/120562 ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.660.609 по КККР на [населено място], целият с площ 120 562 кв.м., с административен адрес [населено място], Южна промишлена зона, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект при съседи: имоти с идентификатори 07079.660.554, 07079.661.632, 07079.660.462, 07079.660.600.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и формиране на необоснован извод, че процесния имот е бил държавна собственост, поради което не може да бъде придобит по давност от ответника.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, свързани с приложението на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно това, че ответникът изчерпва всичките си основания, на които твърди, че е собственик, по въпроса възможно ли е договор за приватизация да постави началото на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал.2 ЗС, по което се твърди противоречие с Р № 97/29.03.2011г. по гр.д.№ 431/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о. и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните. Твърди се и противоречие с ТР № 4/17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГК, тъй като правото на собственост е придобито от касатора на 01.06.2006 г., а нот акт № 44,т.V/17.08.2006 г. само е констатирал това.
Ответникът по касация Държавата чрез МРРБ, представляван от Областен управител на област Бургас оспорва жалбата и допускането до касация поради това, че не са формулирани въпроси, а формулираните не кореспондират на доказателствата и не са разрешени в противоречие със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Държавата е предявила отрицателен установителен иск за разликата над деактуваните на основание чл. 17а ЗППДОП 109 000 кв.м., купените от физически лица 3865 кв.м. и придобитите на основание давност 11725 общо 112865 кв.м., до пълната площ на УПИ Х-12, състоящ се от 120 725 кв.м. Тази разлика в площта е 7697 кв.м., изразена като идеална част – 7697/120562 ид.ч.
Ответникът е твърдял, че имота е предоставен за стопанисване и управление и е вписан в баланса още от 1981 г., като включен в търговското дружество е деактуван и винаги е бил в еднакви граници – море и ж.п. линия и разликата в площта се дължи на неправилно измерване по-рано. Твърди, че целия имот е бил деактуван, но се позовава и на придобивна давност.
По делото е установено следното: С н.а. № 109,т.V/29.08.2006 г. [фирма] е признато за собственик на УПИ Х-12 с площ 120 725 кв.м. С н.а. № 44,т.V/17.08.2006 г., [фирма] е признат за собственик на 11725/120725 ид.ч. от същия УПИ Х-12. Същото дружество е купило от физически лица с н.а. № 86,т.4/12.07.2006 г. терен с площ 3865/120785 от същия УПИ.
Със Заповед № 468/16.09.1975 г. е одобрен терен по приложена към нея скица за изграждане на „Складова производствено технологична база” в южна промишлена зона при описани граници. Преобразуването на държавното предприятие „Т.” е станало със заповед № ТД-I-7/01.07.1994 г. на министъра на транспорта – от Т.” Е. – София чрез разделяне са образувани еднолични търговски дружества с държавно имущество, съгласно приложения от 1 до 8. Приложение № 2 се отнася за [фирма] / л. 112 от делото на ОС/. В капитала на новообразуваното дружество е включено имуществото по баланса към 31.12.1993 г. В изпълнение на тази заповед е сключен Разделителен протокол от 18.05.1994 г. за преструкториране на Т.” Е., считано от 01.06.1994 г., недвижимите имоти се разпределят според реалното им разпределение към датата на обособяване на дружествата. За Т.-Бургас е отразено, че запазва имуществото си по баланса към 31.12.1993 г. / л. 39 от делото на ОС/ Капиталът на новообразуваните дружества се формира на база разделителния протокол. От ССчЕ се установява, че към при оценката на капитала към м. 12.1992 г. е вписана и оценена земя с площ 109 000 кв.м. Вписано е и „насипно разтовареще” без площ. Преобразуването на Т. Бургас ЕАД в АД е вписано с решение от 15.12.1997 г. Т. 2000 купува 59,84 % от акциите на [фирма]. Видно от у-ние № 26-215/27.07.2016 г., имот № Х-12 от кв. 7 с площ 109 дка не е държавен.
СТЕ – При първото заснемане на този район – 1956-58 г. имота не е заснет. По-късно /но не се установява кога/ е заснет имот на СУ „Т.” с площ 73 963 кв.м. Действащия рег. план е от 1998 г. През 2001г. е приет кадастрален план, който сега не е действащ, но по него имота е заснет с № 12. Този кадастрален план е станал основа за изработване на регулационния план от 2003 г., изменен през 2011г По него е образуван УПИ Х-12 с площ 100365 кв.м., УПИ L.-12 с площ 20 000 и УПИ L.-12 с площ 214 кв.м., т.е. не се касае за един имот в сегашните му граници. В КК, приета 2009 г., последно изменена през 2014 г. имот с идентификатор 07079.660.609 е заснет с площ 120562 кв.м. Регулационният план при действието на ЗУТ в сила от 2001 г. и кадастралната карта обаче нямат вещно действие. Изложеното опровергава тезата, че процесния имот е бил винаги в сегашните си граници и че се касае до неправилно измерване.
При издаване на констативният нот. акт, на който се позовава касаторът-ответник по отрицателният установителен иск за собственост е било удостоверено от Държавата и общината, че имота не е нито държавна, нито общинска собственост в посочените в описанието граници.
Първоинстанционният БОС е приел, че държавата не е демонстрирала правата си, деактувала е имота с площ 109 000 кв.м., но той в действителност е 120 562 кв.м., като няма данни да е променял границите си от към сушата. Приема, че имота не е бил държавен, поради което не се прилага пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и ответника правилно е бил признат за собственик по давност за останалата площ на УПИ Х-12.
БАС е приел, че ответникът не може да се ползва от кратката придобивна давност, тъй като увеличаване площта на имота е станало едва през 2003 г. при изготвяне на кадастралната карта. Прието е, че то не е могло да придобие по давност спорната разлика в площта предвид забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на държавна и общинска собственост, а след 01.01.1996 г. частна държавна собственост е могло да се придобива по давност, но на основание пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността е спряла да тече в последния ден от десетгодишния срок. С тези мотиви, решението на първата инстанция е отменено от въззивния съд и вместо това отрицателният установителен иск, предявен от държавата е уважен.
По първия поставен въпрос за приложението на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно това, че ответникът изчерпва всичките си основания, на които твърди, че е собственик, не е налице основание за допускане до касация, тъй като въззивното решение не му противоречи. Според това тълкувателно решение, ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост ако притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съгласно чл. 6 ЗС, държавата е собственик на имотите, които нямат друг собственик. Това обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на отрицателният установителен иск, поради което постановеното решение е допустимо и не противоречи на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК.
По въпросът „възможно ли е договор за приватизация да постави началото на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал.2 ЗС”, по което се твърди противоречие с Р № 97/29.03.2011г. по гр.д.№ 431/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о. С това решение по формулирания въпрос е прието следното „Ако предмет на разпореждане с договора за приватизация е обособена част от предприятие, то по отношение на този обект купувачът може да се ползува от правата на добросъвестния владелец по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. Ако обаче предмет на разпореждане с договора за приватизация са дялове от дружество с ограничена отговорност или акции от акционерно дружество, то купувачът не може да се ползува от правата на добросъвестния владелец по отношение на имуществото,собственост на дружеството,тъй като не това имущество е предмет на извършеното разпореждане.”. С договор от 18.12.2000 г. Т. 2000 купува 59,84 % от акциите на [фирма]. Тъй като разпореждането е с акции, купувачът не може да се ползва от кратката придобивна давност за недвижимия имот, част от капитала на приватизираното дружество. В този смисъл е направила правен извод и въззивната инстанция, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с решението, на което се позовава касатора, за да мотивира искането за допускане до касация по чл. 2801 ал.1 т.1 ГПК. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
По въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните, възивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика и е обсъдил посочените по-горе доказателства. Касаторът не сочи конкретно кои доказателства и доводи не са обсъдени.
Относно позоваването на касатора на противоречие с ТР № 4/17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГК, тъй като правото на собственост е придобито от касатора на 01.06.2006 г., а нот акт № 44,т.V/17.08.2006 г. само е костатирал това, възивният съд е изложил мотиви, съобразени с императивните норми на чл. 86 ЗС и на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС. Въззивният съд е съобразил, че срокът, който се брои по години, изтича на съответната дата след определения брой години, т.е. течението на придобивната давност е спряно на 01.06.2006 г. – в последния ден от 10-годишния срок, дори да се приеме, че ответникът е владял целия имот в сегашните му граници и площ от 01.06.1996 г. В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГК, с което се приема, че правото на собственост по давност се придобива автоматично ако са налице владение и изтичане на определения в закона срок, а позоваването не е елемент от фактическия състав на това придобивно основание, е неприложимо към спора по делото.
По изложените съображения, по поставените въпроси не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПрП и чл. 25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ и предвид сложността на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95/20.10.2017 г. по гр.д.№ 252/2017 г. на Бургаски апелативен съд по касационна жалба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица].
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица] да прати на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областен управител на област – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: