О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 01.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1382/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7577/19.10.2016г.,подадена от К. И. М.,чрез пълномощника й адвокат Р. Н.,против решение №415/13.09.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение ,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№519/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №97/22.03.2013г. постановено по гр.д.№ 287/2011г. по описа на Самоковски районен съд и вместо него е постановено/признава за установено на основание член 54 от ЗКИР,по отношение на К. И. М.,С. Й. М. и С. И. М.,че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място],обл.Софийска,със заповед №300-5-20/2004г. на изпълнителния директор на АК,Д. Н. Л.,М. Г. Д.,А. Г. Л.,И. Г. Л. и Т. А. В./починала в хода на делото и заместена от наследниците й Д. Г. В.,А. Г. В. и М. Г. В./,са били собственици на основание придаване по регулация и наследство,на недвижим имот в [населено място],обл.Софийска,и представляващ площ от 44 кв.м от УПИ VІ-113 в кв.14 по РП на селото от 1967г.,погрешно нанесена в кадастралната карта като част от имот с идентификатор №23039.10.290,вместо към имот с идентификатор №23039.10.295,съставляваща част от придадените по регулация с плана от 1967г. 128 кв.м от имот пл.№112 към парцел VІ-113,която част е заключена между зелената кадастрална линия и синята регулационна линия по скицата,приложена към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.К.Д.,която приподписана от съдебния състав,представлява неразделна част от настоящото решение,като вярната имотна граница между ПИ с идентификатор №23039.10.295 и 23039.10.290 минава по регулационната граница между УПИ VІ-113 и УПИ І-112 по регулационния план,минаваща по синята линия на горепосочената скица.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. Д.,А. Л. и И. Л.,чрез пълновощника си адвокат Е. Й.,в депозирания по делото писмен отговор,считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение,като претендират разноски за настоящото производство.
Постъпила е касационна жалба с вх.№9138/06.12.2016г.,подадена от С. И. М.,чрез пълномощника й адвокат Р. Н.,срещу горепосоченото решение,с която се иска неговата отмяна като неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото е установено,че съгласно нотариален акт №133/199г.,към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2004г.,ищците са били собственици по наследство от общия им наследодател А. Г. Л.,на дворно място,сътавляващо парцел VІ-пл.№113 в кв.14 по РП от 1967г.,а за ответниците няма спор,че са били собственици на съседния имот съставляващо парцел І-112 по същия план.Съдът е приел,след анализ на доказателствата по делото и данните по съдебно-техническата експертиза,че с дворищнорегулационния план на [населено място] от 1967г. е предвидено придаване по регулация на 128 кв.м от имот пл.№112 към парцел VІ-113,а за имот пл.№112 са отредени два парцела-парцел І/собственост на ответниците/ и парцел V,като е спорният въпрос е дали регулацията предвидена с този план е била приложена за имота, собственост на ищците,доколкото процесните 44 кв.м са част от придаваемите по регулация 128 кв.м и касаят частта от парцел І,собственост на настоящите ответници.Съдът , след като е взел предвид,че РП от 1967г. е одобрен при действието на ЗПИНМ/отм/,според който дворищно –регулационния пран има непосредствено отчуждително действие досежно придаваемите по регулация места,и същия принцип е възприет от ЗТСУ/отм/ до изменението му с ДВ бр.43/2000г.,като и при двата режима,дворищната регулация се счита приложена,когато дължимото обезщетение за придаденото място е било заплатено на правоимащия собственик или същото е било заето по законоустановения ред,е стигнал до извода,че в настоящия случай регулацията с плана от 1967г. досежно придаваемите части към имота на ищците от имота на ответниците е приложена и пространствените предели на правата им на собственост са в границите на тези имоти,определени с регулационния план.За да направи този си извод,съдът е анализирал представените доказателства по делото,установяващи заплатената стойност на придадената по регулация част,заплатено на правоимащия собственик, съобразно констатациите по нот.акт №160/1973г.,който констативен нотариален акт има материална доказателствена сила,неопровергана от доказателствата по делото,и съобразно който също се установява,че титулярът на акта е бил въведен във владение в придадената част-т.е. последната е била заета по законоустановения ред.При анализа на данните по съдебно техническата експертиза и приложените скици от АГКК,съдът е приел за установено,че с действащата кадстрална карта на [населено място],одобрена през 2004г.,границата между двата имота,се отклонява от регулационната граница,определена с регулационния план,като това отклонение е свързано със заснемане на част от УПИ VІ-113 към имот с идентификатор №23039.10.290,собственост на ответника,и след като регулацията с плана от 1967г. относно придаваемите части е била приложена,пространствените предели на правото на собственост върху притежаваните от страните УПИ се индивидуализират съобразно регулационния план,поради което установеното несъответствие между кадастралната карта и регулационния план относно границите на тези имоти,е грешка в кадастралната карта.
По жалбата на К. И. М.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1,т.2 т.3 ГПК.
В точка първа и втора от изложението се посочва/цитирам/:
„1.ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАКТИКАТА НА ВКС
1.1…Съдът е приел,че нотариалния акт има доказателствена сила относно прилагане на регулационния план от 1967г./одобрен със заповед 0-600/1967г./ относно фактите на плащане и на въвод във владение.Решението противоречи на практиката на ВКС/ВС/ обективирана с РЕШЕНИЕ №40 от 03.05.1968г. по гр.д.№17/1968г. на ОСГК,което прилагам.
1.2.Решението е в противоречие с ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК/ВКС,по силата на което регулационния план следва да се счита приложен,когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници,което не е установено в конкретния случай.Напротив,установено е че регулационната линия никога не е била имотна граница.
1.3.Обжалваното решение противоречи и на ТР №3 по тълкувателно дело №3/2010г. на ОСГК,като въобще не са обсъдени и доводите,че първоначалните ищци не са се възползвали от възможността на пар.6 и пар.8 от ПЗР на ЗУТ и не са провели предвидената административна процедура,поради което отчуждителното действие на регулационния план от 1967г. е прекратено и към момента на приемане на кадастралната карта,ефекта на регулацията не може да се стабилизира с обратна сила.
2.ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАКТИКАТА НА СЪДИЛИЩАТА
Обжалваното решение противоречи и на актуалната практика по чл.53,ал.2/стара редакция/ и сегашен чл.54,ал.2 ЗКИР,която предвижда изследване на т.нар.”движение на имота”по всички кадастрални и регулационни планове,както и изследване на въпроса кой и на какво основание владее спорните реални части към момента на одобряване на кадастралната карта,респективно къде е разположена оградата между двата имота.”
В тази част от изложението на касатора липсва формулиран точно и ясно правен въпрос,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,който въпрос е от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от цитираната по-горе част от изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на приетото с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,която част съдържа изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281т.3 ГПК,както и негови твърдения ,които не отговарят на приетото с решаващите мотиви на въззивното решение.Касационните оплаквания по член 281,т.3 ГПК,обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
В точка трета от изложението си касаторът формулира/цитирам/:”въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”,и се отнасят до приложението на разпоредбите на параграф 80 и 100 от ППЗПИНМ,както и такива, свързани с извършени плащания на предвидени обезщетения,и по отношение наличието на хипотезите по параграф 6 и 8 от ПЗР на ЗУТ.Съгласно изложеното с решаващите мотиви обаче,такива въпроси не са разрешавани с обжалваното въззивно решение и са напълно неотносими към приетото с последните,което всъщност представлява липса на формулиран от касатора правен въпрос.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба М. Г. Д.,А. Г. Л. и И. Г. Л.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 21.12.2016г.
По жалбата на С. И. М.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В точка първа и втора от изложението се навеждат доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС и на ВС,както и постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата и наличие на противоречива практика,като се излагат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК и в тяхна подкрепа се сочи съдебна практика на ВКС и ВС.Видно от съдържанието на изложението и това на решаващите мотиви на въззивното решение,липсва формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,което предпоставя недопускане на касационно обжалване на сочените от касатора основания.
В края на изложените се формулират въпроси,които са сходни с тези посочени по първата жалба,подадена от К. М.,като в края на изложението изрично се акцентира и към кой от въпросите в изложението на последната се присъединява и настоящия касатор М.,които въпроси обаче са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,т.е. такива въпроси не са разрешвани от въззивния съд.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията,посочени от касатора С. М. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №415/13.09.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивне състав,постановено по в.гр.д.№519/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. И. М. да заплати на М. Г. Д.,А. Г. Л. и И. Г. Л.,сумата от 600 лева/шестотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: