2
гр. д. № 495/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 499
София, 15.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 495/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Н. Н. частна касационна жалба срещу въззивно определение от 29.07.2011 г. по ч. гр. д. № 7941/2011 г. на СГС, в частта с която е отменено разпореждане от 15.05.2011 г. по гр. д. № 51564/2010 г. на СРС, с което е разпоредено връщане на исковата подадена от В. П. и И. П. срещу М. Н. след като предявеният установителен иск е намерен за недопустим като предявен срещу ненадлежна страна поради липса на правен интерес.
К. довод е за необоснованост на извода за допустимост на иска, който се аргументира с обстоятелството, че към датата на предявяването му – 19.05.2009 г. касаторката не е била носител на правото на собственост върху спорния имот, тъй като на 21.05.2008 г. се е разпоредила с това право чрез продажбата му на [фирма], [населено място].
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска с оглед наличието на правен интерес от него в противоречие с възприетото в решения на ВКС № 226 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 2541/2008 г.; Р № 1017 от 21.10.2008 г. по гр. д. № 120/08 г., което обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Не е мотивирано наличието на нито едно конкретно основание от визираните в т. т. 1-3 на посочената норма.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
След проверка на данните по делото съобразно въведения довод стоящият състав намира жалбата за недопустима.
Ищците В. и И. П. са предявили установителен иск за собственост срещу М. Н., сега касатор, и срещу следващия приобретател на имота – търговското дружество. Търговското дружество е сключило договор за особен залог с имота с [фирма]. Последното дружество като заложен кредитор на заложеното търговско предприятие е продало имота на М. Д. на 19.08.2008 г., който договор е обективиран в нот. акт. Установителният иск за собственост е предявен 19.05.2009 г.
Въз основа на тези данни съдът е намери предявения срещу касаторката М. Н. иск за недопустим поради липса на правен интерес.
С обжалваното определение разпореждането за връщане на исковата молба е отменено, с което е възстановено висящността по предявения иск срещу касаторката.
При тези данни обжалваното определение не слага край на делото, не е преграждащо производството по него, поради което не попада в предметния обхват на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и не подлежи на касационен контрол.
Частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане като се прекрати образуваното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Н. Н. частна касационна жалба срещу въззивно определение от 29.07.2011 г. по ч. гр. д. № 7941/2011 г. на СГС в частта, с която е отменено разпореждане от 15.05.2011 г. по гр. д. № 51564/2010 г. на СРС, за връщане на исковата молба подадена от В. П. и И. П. срещу М. Н. поради недопустимост на предявения установителен иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: