О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
ГР. София, 15.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.09.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3746/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. и Р. Г. срещу въззивното разпореждане на Апелативен съд В./АС/ от 13.05.15 г. по гр.д. №107/15 г., с което е върната касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му.
Ответниците по частна жалба И. В. и Д. В. я оспорват като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
По основателността й ВКС намира следното: Касационната жалба на Х. Г. и Р. Г. е върната, поради неизпълнение на съобщеното им указание на съда за внасяне на държавна такса от 30 лв. по чл.18, ал.2,т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Н. на държавната такса в дадения от съда срок и към момента на постановяване на разпореждането не се оспорва от частните жалбоподатели.
Последиците от неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, когато не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, са посочени в чл.286, ал.1,т.2 ГПК – жалбата се връща от въззивния съд, и са указани дословно в разпореждането на АС за оставяне на касационната жалба без движение. Тези последици законосъобразно са приложени с обжалваното разпореждане, след констатираното неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. В този смисъл е константната съдебна практика – опр. по ч.гр.д. №3630/15 г. на трето г.о., опр. по ч.гр.д. №1341/15 г. на първо г.о., по ч.гр.д. №1840/08 т. на четвърто г.о., по ч.гр.д. №503/12 г. на второ г.о., по ч.т.д. №3662/14 г. на първо т.о., по ч.т.д. №2871/14 г. на второ т.о. на ВКС.
Към частната жалба е приложено платежно нареждане от 22.05.15 г., с което е внесена д.т. от 30 лв. по чл.18, ал.2,т.1 от Тарифата. Това действие, извършено след изтичане на срока за изпълнение на указанията на съда и след постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба, не може да се вземе предвид от съда – чл.64, ал.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното въззивно разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По делото е постъпила и молба от частните жалбоподатели за спиране на изпълнението на въззивното решение, по която са им дадени указания да внесат обезпечение по чл.282, ал.1,т.1 от ГПК в размер на присъдената сума в 14 дневен срок. В този срок обезпечението не е внесено. Поради това и при неоснователността на частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба на Х. и Р. Г., молбата им по чл.282 ГПК следва да остане без уважение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на Апелативен съд В. по гр.д. №107/15 г. от 13.05.15 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. и Р. Г. за спиране на изпълнението на въззивното решение по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: